ЕИБ в подкрепа на екологосъобразни и интелигентни транспортни системи

Разговор с Лиляна Павлова, вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка

Как ЕИБ подкрепя устойчивия транспорт в контекста на Стратегията на Европейския съюз?

Транспортният сектор преживява времена на коренна промяна, изправен пред двойното предизвикателство на декарбонизацията и цифровизацията. Едновременно с това е необходимо да се справим с недостатъчните инвестиции в основна инфраструктура през последното десетилетие.

От позицията си на Климатична банка на ЕС, ЕИБ подкрепя екологичната и цифрова трансформация на транспортния сектор в съответствие с целите на ЕС за постигане на въглероден неутралитет до 2050 г. и Европейската зелена сделка.  В периода 2016 - 2020 г. ЕИБ подписа договори за финансиране на транспортни проекти на стойност 56,5 млрд. евро , от които 36,7 млрд. евро - допринасят за борбата с климатичните промени. Това представлява 65% от общия размер на заемите в областта на транспорта.

Сега ще увеличим подкрепата си за по-чист, иновативен и безопасен транспорт.  Новата Пътна карта на климатичната банка на ЕИБ, например, вече отразява цялостния ни ангажимент за опазване на климата и екологична устойчивост във всички сектори, в това число и транспорта.

Кои са приоритетните области за инвестиции в транспортния сектор от страна на ЕИБ?

Зеленият пакт на ЕС залага амбициозната цел за разполагане на 1 милион обществено достъпни станции за зареждане на електромобили в Европа до 2025 г. В края на 2019 г. броят им в ЕС беше едва 170 хил. Изправени сме пред огромно предизвикателство и Банката ще продължи да играе водеща роля в развитието на нововъзникващия сектор на зарядните станции в Европа, като преодолява пазарните, нормативни и технологични рискове и помага за набиране на повече частни инвестиции. Вече одобрихме финансирането на почти 40 хил. станции за зареждане, подкрепяйки  компании като Greenway в Централна и Източна Европа, Allego в Нидерландия и Endesa в Испания.

Едновременно с това ще увеличим подкрепата си за инвестиции в изследователска и развойна дейност за постигане на по-голяма устойчивост на автомобилния сектор, което включва разработване на силово предавателни механизми, работещи с алтернативно гориво, както и инвестиции в кръгова икономика. Нещо повече, оказваме подкрепа и за доизграждането и модернизирането на Трансевропейската транспортна мрежа.  Укрепването на тази мрежа е от решаващо значение за насърчаване на  икономическия растеж и конкурентоспособността, като същевременно спомага за сближаването на 500 милиона европейци.

Ще продължим да инвестираме и в пешеходна и велосипедна инфраструктура, която е част от многогодишните инвестиционни планове на градовете, както и в мултимодалните компоненти на проектите за градски транспорт. Тези инвестиции трябва да вървят ръка за ръка с инвестиции в пътна безопасност, тъй като пешеходците и колоездачите са най-уязвимите участници в пътното движение. Освен това се стремим да се справим с предизвикателствата, произтичащи от застаряването на населението, миграцията и неблагоприятните географски условия като правим транспорта по-достъпен и приобщаващ.

Как се отрази кризата, причинена от COVID-19, върху сектора на градската мобилност?

Бих искала да отдам заслуженото на усилията, положени от градските управи, органите и операторите на обществен транспорт както в България, така и в цяла Европа за бързата им реакция в отговор на пандемията и въвеждането на решения за осигуряване на безопасна мобилност. Инвестиции във временни велоалеи, осигуряване на транспорт за хора със жизненоважни професии, въвеждане на строги изисквания за почистване и дезинфекция на обществения транспорт, използване на данни в реално време за информиране на потребителите относно алтернативни, по-малко натоварени маршрути - това са само някои от примерите.

Транспортът обаче е един от най-силно засегнатите от пандемията сектори, а дългосрочните последствия са непредвидими. Независимо от това, причинените от COVID -19 сътресения и свързаната с тях икономическа криза ни дават възможност за преобразяване на всички сектори и по-конкретно на транспорта. Спадът в движението по пътищата представлява също възможност за насърчаване на устойчивата градска мобилност и за преосмисляне на градските пространства в полза на по-активни форми на транспорт като велосипеди или електрически скутери.

Гражданите се насочиха към колоезденето и други форми на лека и активна мобилност, а проучванията показват, че екологичното им съзнание се е повишило.  Това би могло да предизвика увеличено търсене на по-чист и по-безшумен транспорт в градовете.

Как оказвате подкрепа при подготовката на проектите?

Съществуват технически, оперативни и финансови бариери, които е необходимо да преодолеем, за да постигнем устойчива система за градски транспорт.  ЕИБ предоставя “обслужване на едно гише” във връзка с подкрепата за устойчива градска мобилност.

Банката например оказва директна подкрепа на клиенти при подготовката на проекти посредством Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси или Съвместната инициатива за подкрепа на проекти в европейските региони (т.нар. JASPERS). В допълнение, осигуряваме и набор от финансови инструменти.  Той включва рамкови заеми за градовете, дългосрочен първостепенен дълг при необходимост, но също така финансиращи структури без право на регресен иск, а от скоро и квазикапитал (quasi equity) с подкрепата на дълговия инструмент по Механизма за свързване на Европа.

Тъй като някои инвестиции са доста раздробени (като напр. за превозни средства или пешеходна и велосипедна инфраструктура), банката използва също кредитно посредничество, за да подкрепя проектите. По линия на Механизма за по-екологичен транспорт, ЕИБ и Европейската комисия предоставят подкрепа за въвеждане на по-екологични превозни средства в обществения транспорт и мрежа от станции за зареждане на електромобили.

Бихте ли ни дали примери за финансирани от ЕИБ транспортни проекти в България или региона на ЦИЕ?

В България имаме установено добро партньорство с „Метрополитен” София, на които предоставихме финансови и консултантски услуги  за разширяване на мрежата на столичното метро.  Благодарение на нашите експерти от JASPERS, две отсечки на Линия 3 получиха безвъзмездна помощ от ЕС в размер на почти 450 млн. евро. Освен това, ЕИБ подкрепи разширяването на метрото в София с финансиране на стойност около 260 млн. евро.  Помощ по линия на JASPERS беше предоставена и на Софийска община за подобряване на трамвайната мрежа и ИТ системите на обществения транспорт в контекста на Проекта за интегриран столичен градски транспорт. През програмен период 2014 - 2020 г. по линия на JASPERS бяха подкрепени преки инвестиции в транспортната инфраструктура в България в размер на почти 2,2 млрд. евро, от които около 1,6 млрд. евро бяха съфинансирани с безвъзмездна помощ от ЕС.

В допълнение, Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси (ЕКЦИВ) осигурява достъп до цялостен пакет от консултантска и техническа помощ.  Например, експерти от Консултантския център съдействат на дружеството за обществен транспорт на гр. Русе при взимане на решения за обновяване на тролейбусите и възможности за по-дългосрочни варианти, като автобуси на алтернативно гориво.  Друг пример е проучване за определяне на потенциалните инвестиции в транспорт и мобилност в района на Белославското и Варненското езеро. 

В допълнение на подкрепата ни за инфраструктурата от зарядните станции и обновяване на автопарка на обществения транспорт в градове като София, Рига или Варшава, подкрепяме също и иновативни технологични компании като Amotive, унгарска фирма, която разработва базирани на изкуствен интелект системи за автономни автомобили.  Или например фирма Skeleton от Естония, която разработва новаторски решения с голяма капацитет за съхранение на енергия, които могат да бъдат използвани в транспортния сектор. Хърватската компания Rimac разработи най-мощния и бърз електрически автомобил в света, който превъзхожда дори Tesla. Техните технологични решения и мощни механизми за електрическо силово предаване имат потенциала да електрифицират тежкотоварния транспорт. Както виждате, предлагаме широкоспектърна подкрепа.

Също така важен приоритет за нас е предоставяне на подкрепа на местната и регионалната инфраструктура и по-нататъшно развитие на нашето сътрудничество с българските централни и местни власти.

Продължаваме преговорите и с няколко общини за финансиране на транспортни и други общински инфраструктурни приоритетни проекти, като Столична община, община Пловдив, и други, и се надявам да разширим обхвата на финансирането ни и в по-малките населени места.

Кои, освен транспорта, са приоритетите на ЕИБ в България през 2021 г.?

Като Климатична банка на ЕС през 2021 г. и след това ще увеличим финансирането на проекти с положително влияние върху климата и устойчивостта на околната среда. Групата на ЕИБ ще продължи да подкрепя растежа и заетостта в България, по-конкретно чрез съфинансиране заедно с ЕС на инвестиции в приоритетна обществена инфраструктура, ускоряване усвояването на безвъзмездните средства по линия на ЕС и подпомагане на местната и регионална инфраструктура. Ще работим за по-нататъшно развитие на сътрудничеството ни със централната и местната власт в България в областта на регионалното сближаване, действията по отношение на климата, транспорта и градското развитие.

В този контекст Банката остава отворена за проучване на възможности за подпомагане на стратегията на България за справедлив преход на регионите за добив на въглища и за декарбонизация на икономиката с наличните инструменти, включително заеми, финансови инструменти, както и консултантска подкрепа.

Искаме да насърчим производителността и конкурентоспособността на МСП,  изследователска и развойна дейност, мерки за енергийна ефективност. Ще използваме всички инструменти включително по линия на Европейския гаранционен фонд, създаден от Групата на ЕИБ, в която влиза и Европейския инвестиционен фонд, с цел справяне с икономическите последици от пандемията от COVID-19. Ще работим за увеличаване използването на финансови инструменти в България в приоритетни области като МСП, околна среда и услуги в рамките на новия бюджет на ЕС за 2021-2027 г. Освен това, чрез Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси и с продължаващата подкрепа на JASPERS, ще разширим още повече консултантските услуги, предлагани от ЕИБ за настоящите ни и бъдещи партньори в България.

Имаме готовност за осигуряваме подкрепа за прилагането на новите  Инструменти и фондовете за новия програмен период, включително по МФР, ИВР, InvestEU и Механизма за справедлив преход. Съвместно с правителството и местните власти, ще идентифицираме приоритетни области и проекти, като и за съфинансиране на приоритетни инвестиции в публична инфраструктура (пътна, жп, екологична) съвместно с ЕС - както за завършване на проекти от програмния период 2014-2020, така и за новия 2021-2027.

Също така ще продължим да насърчаваме използването на Европейския гаранционен фонд за справяне с икономическите последици от пандемията COVID-19. България е една от най-активните държавни и вече има доста сериозен брой подадени заявления, които се надявам скоро да бъдат одобрени. Първият договор беше подписан средата на м. март т. г.  и предстои неговата реализация.