Д. Радев: Паричният съвет поддържа макроикономическа стабилност почти четвърт век

Режимът на паричен съвет поддържаше и продължава да поддържа финансовата и макроикономическата стабилност в България вече почти четвърт век. Така коментира предизвикателствата и трудностите, през които премина икономиката на България през последните години и особено през пандемичната криза, Димитър Радев, управител на Българската народна банка. В интервю за списание The Banker, което е част от Financial Times Ltd. той посочи, че има съществени структурни предизвикателства пред потенциала за растеж на българската икономика.

„Институционалните дефицити, неблагоприятните демографски тенденции, включително застаряване на населението, свиване на работната сила, и недостиг на професионални умения са сред областите, предизвикващи най-сериозна загриженост“, отбеляза гуверньорът на централната банка.

Той напомни, че през последните години преди пандемията икономиката ни се развиваше устойчиво с ръст на БВП средно между 3% и 4% на годишна база, като непрекъснато се подобряваше конкурентоспособността на икономиката, което намери отражение в постоянното увеличаване на нашия износ.

Радев се надява, че тази година ще видим повратната точка в установяването на стабилна траектория на икономическо възстановяване в Европа, включително и на българската икономика. Той обаче смята, че една година след началото на пандемията макроикономическите прогнози все още са свързани с висока степен на несигурност.

„Последната година беше безпрецедентна за всички. Изправени пред напълно непознати рискове като централни банкери и регулатори и осъзнавайки огромната си отговорност, трябваше да намерим решения със сериозни последици за фирмите, домакинствата и икономиката като цяло. Бяхме изправени по-скоро пред поредица от необичайни обстоятелства в процеса на развитие на пандемията, отколкото пред временни трудности“, отбеляза управителят на БНБ.

Според него при подготовката и изпълнението на антикризисните мерки банковият регулатор е разчитал на сериозния опит, който БНБ има като орган за макропруденциален надзор на банковия сектор.

„Мерките оказаха положителен ефект върху икономиката и в контекста на разумното поведение на самите банки, както и на фискалните и други подкрепящи мерки на правителството, потвърди Радев. - Българските банки влязоха в пандемията със стабилни капиталови и ликвидни позиции. Мерките на БНБ за повишаване устойчивостта на сектора бяха превантивни, насочени към допълнително повишаване на способността на банките за покриване на загуби, в случай че рисковете свързани с пандемията се материализират.“

Банкерът уточни, че поради значително по-високите разходи за обезценка, генерираната от банковия сектор печалба през 2020 г. намаля почти наполовина спрямо предходната година.

Радев отбеляза, че българските банки успяха да поддържат солидни нива на капитала и ликвидността, продължиха да предоставят кредити за икономиката в ролята си на финансов посредник.

„Както банките, така и надзорните органи придобиха знания и опит в справянето с безпрецедентните предизвикателства, произтичащи от пандемията. Един от уроците е, че докато корона вирусът присъства в живота ни, заедно с ограничителните мерки, засягащи икономиката, трябва да продължаваме да следим за навременното признаване на кредитните рискове от банките. Тяхното разумно провизиране остава наш надзорен приоритет“, подчерта гуверньорът на БНБ.

Той посочи като непосредствено предизвикателство, за което централната банка ще е нащрек през следващите месеци, динамиката на качеството на активите на банките след изтичането на временния мораториум върху изплащането на банкови заеми.

На въпроса как се развива банковият сектор откакто Димитър Радев поема поста от 2015 г., банкерът заяви, че банковият сектор и банковият надзор в България изглеждат съвсем различно отколкото преди няколко години.

„Секторът претърпя консолидиране на собствеността и беше укрепен чрез прегледите на качеството на активите и стрес тестовете, извършени през 2016 г. и 2019 г. - последните осъществени непосредствено преди присъединяването ни към банковия съюз“, увери управителят на БНБ.

Той обясни, че банковият надзор на БНБ беше основно преустроен в много отношения - от надзорните процедури до процеса на вземане на решения и управлението.

За пореден път Димитър Радев подчерта след присъединяването на България към валутния механизъм II (ERM II) през 2020 г. целта пред страната ни е да приеме еврото през януари 2024 г.

„Тази цел е амбициозна, но постижима. За България приемането на еврото отдавна е стратегическа цел. Колкото повече се доближаваме до постигането й, толкова по-силно ще усещаме предимствата от присъединяването към Европейския монетарен съюз“, категоричен е банкерът.

Той увери, че дори и преди реалното преминаване към еврото, самият процес на напредък до момента има положителни ефекти за България чрез консолидиране на усилията ни за реформи, укрепване на политиките ни и повишаване на институционалния ни капацитет.

Според Радев това вече беше демонстрирано от процеса на присъединяване към валутния механизъм ERM II и към Банковия съюз на ЕС, който приключи миналата година и включваше предварителни изисквания за изпълнение на ангажименти за реформи в няколко ключови области.