Мартин Димитров: „Таван“ на кредитите ще прекрати сегашните практики в ББР

Създаденият от досегашната власт модел на концентрация вреди на икономиката и е срещу малкия и средния бизнес у нас. Като пример е казусът с Българската банка за развитие и раздаването на огромни кредити на малък брой фирми. Това каза по БНР Мартин Димитров от „Демократична България“, икономист и депутат.

„Този модел на управление, който ГЕРБ въведе – със свръхконцентрация на ресурси, води до това населението да обеднява, България да продължава да бъде най-бедната в ЕС, а Румъния, от която искахме да се „откачим“, защото ни забавяше влизането в ЕС, или ние така си мислехме, ни изпреварва с 33% по-високи доходи в момента. Тоест, този модел не е проблем само в справедливостта в него, а това, че икономически ни забавя“, обясни той.

За да не продължават сегашните практики в ББР, Димитров предлага „таван“ на кредитите. Мартин Димитров е убеден, че тези практики ще бъдат прекратени завинаги, ако има такова ограничение. 

„Предложих таванът да е 50 хиляди лева", съобщи икономистът, което според него е крайно решение и повод да предизвика дебат. „Нека да разсъждаваме между 50 хиляди лева и 5 милиона, някъде между двете да е компромис. Но наличието на „таван“ спасява положението. Защото автоматично тази банка ще финансира малък и среден бизнес, а големите да си отидат при търговските банки“, посочи той.

Мартин Димитров е категоричен, че е подменена целта на държавната банка и съобщи, че през септември 2016 г. е имало 27 големи кредита на обща стойност 250 млн. лева и това е било повод на Димитров, Петър Славов и Методи Андреев да обърнат внимание на ББР, че трябва да пренасочи ресурса си към малкия и средния бизнес.

Икономистът настоява за проверка на решенията на надзорния съвет на ББР, като Българската народна банка вземе отношение към проблема.

„В момента голяма част от контролните органи се занимават с малкия и средния бизнес. Контролните органи първо трябва да се занимават с големия бизнес, като касовите наличности е само един от въпросите. Най-накрая трябва да се занимават с малкия и среден бизнес и хората по пазарите. За да има истинска събираемост“, смята икономистът.
Той коментира, че когато „човекът на пазара не е платил един лев данък“ има жестока глоба и наказание, а за големите, особено за много големи фирми липса на контрол.

В коментара си по казаното от служебния министър на финансите Асен Василев пред БНР, че огромни касови наличности по фирмите вероятно захранват корупция, икономистът посочи: „Щом е касова наличност, трябва да е в касата и ако не е в касата, е проблем – тук е прав министърът“.

По друга гореща тема - имало ли е подслушване на опозиционни политици, Мартин Димитров отбеляза, че „вече сме на етап министърът на вътрешните работи да направи много сериозна проверка и да оповести резултата. „Времето на догадки трябва да приключи“, съветва той.

Според Димитров ситуацията е изключително благоприятна за стойностна проверка, а замесените лица да си понесат отговорността.

„Някои следи винаги се заличават, но други остават“, допълни той.

За себе си Димитров няма никакво съмнение, „че вероятно е имало такива неща“. Той обаче вижда сериозен проблем в това „да се занимават с подслушване на политици, вместо да следят организираната престъпност“.

Мартин Димитров изрази очакване служебният кабинет като неутрален професионално да си свърши работата.

„Нищо да не крият и всичко да изнесат пред обществото. Защото важното е тези практики сега да бъдат прекратени", категоричен е представителят на „Демократична България“. „На последните избори имаме много сериозни съмнения за купуване на гласове. Най-важното, което трябва да направи служебният кабинет, е да пресече купуването на гласове. Ако желаят, могат да го направят“, посочи той.

По думите му, ако полицията си е на мястото, купуване на гласове в големи мащаби не може да има.