Иновации в здравеопазването – при реформа в системата

В следващите десетилетия огромният обем от иновациите ще бъдат насочени към здравеопазването. Усилията и финансите ще се насочват все повече към увеличаване на продължителността на живота и повишаване на качеството му. Ако искаме България да не изостава в процеса на иновации, а да е водеща, трябва да се направят много промени. Това каза министърът на здравеопазването Стойчо Кацаров в рамките на конференцията „Иновации и добри практики в здравния сектор“, организирана от „Капитал“.

За да се случат тези иновации, трябва да реформираме системата, категоричен е Кацаров.

По думите му това ще стане „като създадем повече здравни каси, които да се конкурират помежду си, като изкараме лечебните заведения на финансовите пазари, като организираме борси за лекарства и за медицински изделия – все инструменти на пазарната икономика, предполагащи иновации“. Ако подценим ситуацията днес, няма да сме в първите редици, а в последните, каза здравният министър. 

Темата за иновациите в здравеопазването през призмата на финансирането коментира здравният икономист Аркади Шарков в рамките на форума. Той акцентира, че Covid пандемията е създала допълнително ниво на отлагане на търсенето на определени стоки и услуги, но пандемичната рецесия стимулира и отлагане на потреблението на здравни грижи – заради страх от зараза в лечебните заведения, временно преустановяване на плановия прием, претоварване на лечебните заведения, фокус върху конкретно заболяване за сметка на останалите и пр.

В цяла Европа заради пандемията има тенденция на прекъсване на промоцията, превенцията и профилактиката на хроничните незаразни заболявания, припомни Шарков.

60% от държавите докладват за преустановяване на заложените скринингови програми за незаразни болести, 53% - за нарушаване на дейностите, свързани с хипертонията, а 49% - с диабета и диабетните усложнения, посочи Шарков. 17% от държавите с високи доходи съобщават за прекъсване на дейностите, свързани с лечението на спешните сърдечносъдови заболявания, а 26% - с лечението на онкологичните заболявания. 79% от държавите в Европа докладват за прекратяване на рехабилитационните процедури, каза икономистът.

Финансирането на отложеното потребление на медицинските услуги може да стане, ако държавата изплаща пълния процент на осигуровките на групите, които осигурява, и реши казуса със здравно неосигурените лица.

Промените трябва да включват и публичност на цените в лечебните заведения, защото тогава пациентът може да предвиди колко ще му излезе разходът. При целево заделяне на акцизи може да се осигурят над половин милиард лева допълнително за здравеопазване.

Въвеждането на допълнително доброволно здравно осигуряване при добре обоснован основен пакет в Здравната каса също следва да е част от реформата.

Управителят на НЗОК Петко Салчев коментира темата за иновациите, посочвайки, че тя намира отражение и в предложения проект на бюджет на Здравната каса за 2022 г. Освен мерки и средства срещу пандемията в него ще има и съществени нови политики в областта на повишаване на цените на някои клинични пътеки, но не на всички.