Макроикономист: На българската икономика ѝ липсват хора и частни инвестиции

„В момента България има най-ниската безработица в историята, защото няма хора. Заетите са намалели през последните 10-12 години с 500 – 600 хиляди души. Резултатът е по-нисък потенциал на българската икономика и спад. Става дума за намаляване, поне с 30-40 млрд. лева, на БВП на година“, пресметна той.

Караиванов смята, че през следващите години водещо за българската икономика ще е дали ще има достатъчно инвестиции.

"Ще имаме финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост, очакват се еврофондове, но ако няма частни инвестиции, които да генерират допълнителна добавена стойност (а те идват, когато има възможност за по-висока възвращаемост), ако няма такива условия, ако не се създадат, ще имаме нов 5-10 годишен латентен период такъв, какъвто вече изживяхме", посочи в анализа си макроикономистът.

Той е убеден, че това, което помага на България да управлява добре ефектите от пандемията, както и S&P са посочили в своя доклад, е че предвидима и стабилна фискална политика.
Караиванов потвърди, че държавният дълг се държи на относително ниски нива. „Все още България е с едно от най-ниските нива на дълг в ЕС. Бюджетният дефицит също се управлява в рамките на очакваното“, каза още ученият и напомни, че България има все още и натрупани запаси от миналото.

На въпроса какви са перспективите пред икономиката на България в краткосрочен и средносрочен план той отбеляза, че „има различни прогнози, но въпросът е дали ще имаме нова вълна на здравната криза, въпреки че се очаква последствията да са лесноуправляеми“.

„Това стои на дневен ред като голям риск за българската икономика, а също така си имаме доста политически фактори, които формират един доста сериозен политически риск. Дали ще имаме правителство (все още не сме сигурни 100%), каква ще бъде политиката, дали ще имаме стабилност през следващите години. Очертават се по-скоро позитивни очаквания, отколкото стабилни. Бъдещето е трудно прогнозируемо, работим с очаквания“, потвърди Васил Караиванов.

Той е на същото мнение, както и рейтинговата агенция, че основният фактор, който ще движи икономиката ще е приемането на еврото в България ..

Макроикономистът обаче е убеден, влизането на България в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) ще бъде също позитивен сигнал и ще помогне за много допълнителни инвестиции.

По какъв път ще поеме новото правителство като политики и реформи? Ще може ли България да постигне балансиран бюджет и намален дефицит? Какво е влиянието на по-високата инфлация върху българската икономика?  Какво следва, след като централните банки вече няма да могат да убедят никого, че инфлацията е временно явление? Централните банкери ли ще поемат „ударите“ и каква е вината на правителствата на големите икономики? Могат ли централните банки да направят нещо друго, освен да говорят?

Повече от разговора ще разберете, ако гледате видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.