IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Start.bg Posoka Boec Megavselena.bg Chernomore

Продължават споровете дали стигат парите за култура

Министърът на културата обяви рекорден бюджет за сектора, но заинтересованите организации не са съгласни с размера на разписаните средства

14:00 | 18.11.26 г.
Снимка: БГНЕС/БОЯН ТОПЧИЙСКИ
Снимка: БГНЕС/БОЯН ТОПЧИЙСКИ

Министърът на културата Евтим Милошев представи проектобюджета на министерството на специална пресконференция, но въпреки това не успя да убеди културния сектор, че парите, предвидени в него, са достатъчно.

Във вторник по обяд, докато бюджетната комисия в парламента разглеждаше законопроектите за държавния бюджет и бюджетите на НЗОК и ДОО, министърът на културата представи планираните приходи и разходи на ресорното министерство. Вечерта се проведе протест, като средствата за култура бяха една от причините за недоволството.

По време на пресконференцията Милошев посочи, че това е най-големият бюджет в историята на Министерството на културата и най-голямото увеличение спрямо предходната година. Проектобюджетът на Министерството на културата за 2027 г. е в размер на 307 024 800 евро, което е увеличение с 37 973 100 евро или с малко над 14%, каза Милошев, цитиран от БТА. Средствата нарастват последователно от 2022 г., когато са малко над 176 млн. евро. Милошев обясни, че увеличението за 2027 г. е предвидено в условията на бюджетен дефицит и след приключването на програмата по Плана за възстановяване и устойчивост.

Представеният бюджет е разпределен в две политики и 11 бюджетни програми, като единствената, в която има намаление, е „Администрация“ – средствата по нея се понижават от 4 179 000 евро на 3 780 700 евро. Милошев уточни, че това няма да доведе до съкращаване на служители. Той обърна внимание на почти удвоената капиталова програма, която от 5 787 700 евро през 2026 г. се увеличава на 11 528 800 евро.

В проектобюджета са предвидени и 13 мерки, свързани със законодателни и управленски реформи в културния сектор. Сред посочените от министъра направления са меценатството и партньорствата с частния сектор, статутът на артиста, реформата в сценичните изкуства, финансирането на културни проекти, културното наследство, дигитализацията и прозрачността. Проектозаконът за меценатството се очаква да бъде публикуван за обществено обсъждане до края на седмицата.

Кризисни корекции – кризисен пиар

Представители на културния сектор обърнаха внимание на корекции, нанесени в средствата за култура между представянето на проектозакона за бюджета за 2027 г. и варианта, внесен за разглеждане в Народното събрание. В новата версия са добавени още 21,3 млн. евро към разходите на Министерството на културата, а средствата за група „Култура“ се увеличават с 13,6 млн. евро – от 728,3 млн. на 741,9 млн. евро.

„Това оставя близо 197 млн. евро разлика спрямо поисканите от сектора 939 млн. евро“, се отбелязва в позиция на страницата на Сдружение „Независим културен сектор“ – една от организациите, внесли в Народното събрание Хартата за културна политика. В документа е заложено постепенно увеличение на средствата за култура до достигане на поне 1% от БВП.  

Те обръщат внимание на липсващите културни паспорти за над 800 деца, подкрепени на Комисията за култура и медии към Народното събрание и от Министерството на културата през октомври като част от Хартата за културни политики.

„За киното в един и същ документ има две суми. В обобщението пише 1,9 млн. евро, а в подробния текст сумата е 1,4 млн. евро. Коя сума се предлага на депутатите да гласуват? И как Министерството на финансите обяснява разликата между увеличението на бюджета на министерството и увеличението по общия ред „Култура“?“, отбелязват още от организацията.

Те настояха да бъдат публикувани и двете версии на бюджета преди първото четене и да се изясни коя от предвидените суми за филмовата индустрия е вярна. Организацията настоява и да бъдат изпълнени поетите с приемането на Хартата ангажименти за постепенно увеличение на бюджета за култура.

„Липсата на реален диалог с културния сектор е предпоставка за непрозрачно разпределение на публичните средства и за бюджетни решения, които задълбочават проблемите на културните организации“, се отбелязва още в позицията.

Културата се нуждае от предвидимо финансиране и изпълнени ангажименти, а не от кризисни решения за овладяване на общественото недоволство, заяви в своя позиция и Диана Андреева – Попйорданова от Обсерватория по икономика на културата. Тя определи корекциите в бюджета за култура като „кризисен пиар с публични финанси“. 

„Първият разчет на разходите за култура ли беше необоснован или втория е политическа кръпка с публични финанси и кризисни цели? Какво се промени за десет дни – потребностите на сектора или притеснението на управляващите от недоволството на гражданските и творчески организации? Ако средствата са били необходими – защо не бяха заложени в проекта на държавен бюджет, който бе качен на страницата на Министерство на финансите на 6 ноември?“, пита тя.

В интервю пред Nova Евтим Милошев отговори, че „не може това да е пиар, това е бюджетът на Министерството на културата“. Той заяви, че одобреният бюджет е най-големият, не най-желаният. „Има разлика между тези две неща. Има какво още да се даде и да се направи”, каза още той.

Той заяви, че застава зад подписаната в парламента Харта за културна политика, но добави, че в нея не са посочени конкретни инструменти за постигането на поне 1% от БВП за култура. Според него с устойчиви политики това е реална цел в следващите години. По думите му културните паспорти за деца са предвидени в Бюджет 2027 – с по 50 евро годишно на дете за посещение на кино, театър и галерии.

Това ли е най-големият ръст на пари за култура

Бившият министър на културата Мариан Бачев постави под съмнение твърдението на наследника си, че представеният бюджет за култура е рекорден и съдържа най-голямото увеличение в историята на министерството.

Той отбелязва, че обявеното увеличение за 2027 г. е от 14,11% спрямо 2026 г., а през 2026 г. окончателно приетият бюджет е включвал ръст от 15,11%. Бачев посочва и че увеличението през 2022 г. спрямо 2021 г. е било 40,8%.

„Следователно можем да говорим за най-висока номинална сума, но не и за най-висок процентен ръст на бюджета. А рекордният номинален размер сам по себе си не означава рекордно увеличение на реалния ресурс за културата. За това трябва да отчетем и инфлацията. Радвам се на всеки допълнителен евроцент за културата, но нека не бъркаме добрия пиар с добрата културна политика“, заявява Бачев в публикация във Facebook.

Междувременно вече над 3700 души са се подписали в Декларация за културата в Бюджет 2027, създадена от сдружение „Независим културен сектор“, в която е обединена позицията на заетите в сектора. Те настояват българската култура да разполага с бюджет, който да позволи на цялата културна система да работи, да се развива и да има бъдеще. В Декларацията за изложени редица проблеми, като се подчертава необходимостта публичните разходи за култура през 2027 г. да достигнат 0,66% от БВП.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 14:00 | 18.11.26 г.
Специални проекти виж още
Най-четени новини
Още от Изкуство и култура виж още

Коментари

Финанси виж още