България ще има дерогация от петролното ембарго срещу Русия до 2024 г.

България ще има дерогация от одобрената късно снощи забрана за внос на руски петрол в Европейския съюз, съобщи пред журналисти българският премиер Кирил Петков. Той уточни, че всички детайли около петролното ембарго, наложено от съюза, ще бъдат уточнени на среща на посланиците на 1 юни, но е категоричен, че за нас забраната ще бъде отложена до 2024 година.

На този етап няма искания за плащане в рубли за руския петрол - българската рафинерия купува газ от швейцарската Litasco, която е в структурата на руската "Лукойл". На България ще е необходимо време, за да може технологически "Лукойл Нефтохим" да заработи със 100% алтернативен на руския газ.

Европейските лидери одобриха шестия пакет със санкции срещу Русия, в който включиха изненадващо и отказа от руски петрол. Според изявленията на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен след края на срещата до края на годината ЕС ще спре всички "морски" доставки на петрол от Русия. Това са около 2/3 от доставките. Останалите 1/3 идват по петролопроводи и засега те ще останат, тоест руски петрол ще продължат да купуват Унгария, Чехия и Словакия, които нямат излаз на море и алтернативни доставки на петрол.

Полша и Германия са се ангажирали с допълнително намаление на покупките на тръбен петрол, което според думите на Урсула фон дер Лайен, означава, че до края на тази година ЕС трябва да ограничи покупките на руски петрол с 90%.

Предложението за ембарго беше направено в началото на май, но дълго време ЕК се бореше с ветото на Унгария по казуса. Едно от притесненията на унгарския премиер Виктор Орбан е било какво ще стане, ако петролът по петролопровода "Дружба" бъде спрян в отговор на европейските санкции срещу Русия, обясни още Петков. Той уточни, че това е била по-дългата дискусия, а не какви мерки ще вземе Будапеща за намаляване на зависимостта си от руския петрол, но не даде подробности какви отстъпки е получила унгарската страна, за да оттегли ветото си върху забраната за внос на петрол.

България играе все по-важна роля в Европейския съвет, смята още българският премиер. Според него партньорите ни уважават позицията, която страната ни взе по отношение на изнудването на "Газпром" за плащане в рубли. Петков уточни, че от вчера газовите доставки са прекъснати за Нидерландия, а очакванията са по-късно днес (31 май) това да се случи и с доставките за Дания.

България може да бъде и много важна част от решението на износа на пшеница от Украйна. Петков обясни, че в момента се водят разговори за осигуряване на коридори за украинските кораби в Черно море. Алтернатива е този износ да бъде осъществен през Констанца и Варна, но това е по-скъп, макар и по-сигурен вариант, уточни още българският премиер.

Петков беше категоричен, че пшеницата за България е гарантирана - очакваната реколта в страната е 7 млн. тона, а годишното потребление - 2 млн. тона. Това обаче е борсово търгувана стока и очакванията са цената да се повиши и у нас, следвайки случващото се на световните пазари.

Относно преместването на украинските бежанци във вътрешността на страната българският премиер коментира, че в последните три месеца страната ни е дала безпрецедентна подкрепа в тази посока, но сега влизаме в нормалните рамки и не можем да си позволим да плащаме "до безкрай луксозно пребиваване". Кирил Петков беше категоричен, че макар и не в хотели условията за настаняването на бежанците у нас са добри.