Кр. Павлов: Инфлацията в България се забавя, но ще отнеме време да се усети

Той заяви, че вече има позитивни знаци, които сочат, че инфлацията се забавя, като те могат да се видят „в цените на производителите, публикувани преди няколко дни“. Според него обаче, за да се пренесе това при цените за потребителите, ще отнеме време.

Икономистът заяви, че силното представяне на българската промишленост от началото на годината дава силен стимул на икономиката, но инфлацията и повишаващите се цени на храните вероятно ще доведат до значително забавяне догодина.

„Факторите зад бързото възстановяване на икономиката през първото тримесечие бързо се изчерпват и на тяхно място се появяват половин дузина рискове. Комбинацията ни кара да смятаме че българската икономика ще се забави сериозно. В следващите месеци може да се материализират рискове като спиране на газа и петрола, тъй като Русия използва енергията като оръжие срещу страните, които участват в мерките срещу нея. В бюджета трябва да има достатъчно буфери, в случай че се материализират тези опасности“, смята Кристофор Павлов.

По думите му силните резултати на българската икономика са били отбелязани преди началото на конфликта в Украйна.

„Ръстът в промишленото производство достигна стойности, които не са наблюдавани от две десетилетия и това ни накара да преразгледаме прогнозата си в посока нагоре. Сега имаме прогноза за ръст от 2,7% за тази година спрямо 1,4% прогноза през миналата година“, отбеляза икономистът.

Павлов обаче подчерта, че перспективата пред България и останалите икономики в Източна Европа зависи от войната в Украйна. „Това важи в още по-голяма степен за България, защото е близо до конфликта“, предупреди той.

Според него една от най-притеснителните тенденции в световен мащаб е повишаването на цените на храните, което ще засегне сериозно и България. Павлов е категоричен, че централните банки подценяват вероятността цените на храните да нарастват с високи темпове и през следващата година.

„Рисковете за доставките на храни нарастват. Следващата година количеството произведени храни ще намалее заради войната – фермерите в Украйна ще оставят значителни площи незасети. Цената на торовете нараства, особено калиевите торове, които се произвеждат основно в Русия и Европа ползва големи количества от тях“, коментира икономистът.

Кристофор Павлов е на мнение, че с оглед на възможностите, които има българското правителство, мерките на стойност 1,5% от БВП са адекватни, защото няма да доведат до увеличаване на дефицита и ще оставят резерви, които могат да се използват в извънредни ситуации.

В същото време той е убеден, че би било грешка, ако централните банки на световно ниво заложат на твърде агресивна парична политика, тъй като тя може да доведе до по-дълбоки икономически кризи. „Между година и две са нужни за мерките от централните банки да се отразят на икономиката. Поради това е добре да се запази самообладание“, категоричен е той.

Потреблението или предлагането подклаждат инфлацията в България? Ще бъде ли поставен по контрол монополът на „Лукойл“? Свива ли хоризонтът на прогнози политическата криза? Влошава ли се общественият живот заради работата на администрацията при смяната на властта? Ще има ли „меко приземяване“ на икономиката и каква ще бъде политиката на централните банки?

Целия разговор вижте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Видеа с всички гости на предаването „В развитие“ гледайте тук.