М. Илиева: В Европа кредитирането е пресъхнало, а България е като кредитен рай

- Как се отразяват на България мерките по вливане на ликвидност в Европа и САЩ?

Със сигурност не води до по-голямо кредитиране. Добрата новина обаче е, че ако в Европа търсенето на кредити напълно е пресъхнало - не се търсят нито фирмени, нито ипотечни и потребителски - то ние в България сме нещо като кредитен рай.

Тук има умерено търсене от страна на фирмите, засега повече за краткотрайно финансиране, като очакванията са плавно да нараства и нуждата от по-дългосрочни кредити. При гражданите също продължава интересът към ипотечните кредити, съчетан с благоприятните цени на недвижимите имоти, невиждани от 2004-2005 насам. Очакваме през другата година за първи път да отчетем ръст и при потребителските кредити, макар и много скромен - може би под 1%.

- В последните месеци лихвите по депозитите не намаляват, защо?

Това не е точно така. Намалението може би не е с темповете, които виждахме през 2010, когато спадаха с 1-2% на всеки период. Сега намаленията са 0,1-0,2 пункта, но ги има. Все пак възможностите за спад на този етап са поизчерпани. Има единични случаи, в които някоя банка намалява с близо 1%, но това е рядкост.

Все пак банките се стараят да запазят интереса на вложителите и да отговарят адекватно на очакванията им за доходност. В същото време обаче балансираме и с лихвите по кредитите, които се върнаха на нива, по-ниски от предкризисните времена, за да не обременяваме излишно нашите кредитополучатели. Този баланс между интересите на депозанти и кредитополучатели обаче води до по-нисък лихвен марж за банката.

- Доколко активната политика на държавата по емитиране на вътрешен дълг намалява ликвидността у нас и поддържа вътрешните лихви високи и в този смисъл добре ли е държавата да излезе да се финансира от външните пазари?

Не смятам че емитирането на вътрешен дълг е сред основните причини за по-високи лихвени нива у нас, а и както вече споменах има плавна тенденция на спад на лихвите по кредити и по депозити.

От друга страна активното емитиране на ДЦК спомага за раздвижването на пазара на финансови инструменти у нас и наличието на инвестиционни алтернативи, тъй като други негови сегменти, като например пазарът на акции, са почти замрели.

Считам, че правителството и министерство на финансите имат право да изберат финансовия микс, чрез който ще се финансира бюджета и в тази връзка емисията на нов дълг от външните пазари е една от опциите, с която те разполагат. Както вече многократно се подчертава от много наблюдатели у нас и в чужбина, може би за пръв път в своята история и то в безпрецедентна глобална криза, България е в клуба на „отличниците“ по финансова дисциплина и стабилност.

Така че, ако дълговата криза в еврозоната бъде укротена в близките месеци и досегашните добри макро показатели на страната ни се запазят (особено ниското ниво на публичен дълг и бюджетен дефицит под 3%), ще можем да разчитаме на доверие и благоприятни нива на финансиране от външните пазари, в случай че правителството избере този вариант.