Я. Христов: Промяната в кодекса за застраховане да включва надзор и над агентите

- Какви са тенденциите  при имуществените и животозастраховките?

В краткосрочен план очакванията ми не са оптимистични. Хората трудно отделят средства за такива застраховки. За да се промени това първо трябва да е налице подобрение на икономиката на макрониво. Трябва да минем през край на кризата, растеж и по-добри доходи на хората. Едва тогава може да се очаква истински ръст в продажбите на тези видове застраховки, а и на всички доброволни застраховки като цяло.

Важна роля за това разбира се има и застрахователната култура на населението, която в България на този етап е сравнително по-ниска, отколкото в повечето държави от Европейския съюз. Надявам се, че с времето това плавно ще се променя.

- Има ли атрактивни застрахователни  предложения при доброволните застраховки?

Да, има. Интересно е обаче, че много хора не са запознати с тях. За пример мога да дам застраховката на дома, която може да бъде закупена на цена от около 25 лева за една година. Такава застраховка може да предпази жилището ви и вещите в него в случай на пожар, кражба, наводнение и др. Покритията на тази застраховка са напълно достатъчни за дома на едно средностатистическо българско семейство, което живее в панелен блок и разполага с техника до 2000 лева.

Хората са с усещане, че домашното имущество е много скъпа застраховка, но всъщност не е така. Цената й за една година може да е колкото месечната такса за СОТ, кабелна телевизия или интернет.

- Предстои обсъждане на промените в Кодекса за застраховането. Какво е мнението ви относно предлаганото отпадане на стикерите към Гражданската отговорност на автомобилистите?

Премахването на стикерите крие голям риск. Полиците Гражданска отговорност вече се издават електронно, като се отпечатват на принтер на обикновен бял лист хартия. В случай че полицата не бъде придружена със стикер, който се разпространява под строга отчетност от ГФ към застрахователите и в последствие към техните структури, брокери и агенти, са налице условия за лесна фалшификация на полици.

Всеки може да започне да си разпечатва полици. Стикерът е средство за предпазване от измами, тъй като има холограмен знак и е труден за фалшифициране. Каквито и варианти на проверка за валидност на полицата да бъдат възможни, включително и по електронен път, малка част от клиентите ще се възползват от тях. Останалите лесно могат да се превърнат в жертви на измама.

Коментира се, че липсата на стикер ще намали цената на застраховката. Моето  мниние е, че оскъпяването на полицата с около половин процент, каквато е стойността на стикера, е пренебрежимо малко в сравнение с ефекта, който се постига по отношение на защитата на потребителите. Според мен стикерът е необходимото зло.

- Предстоят обсъждания за промени в Кодекса по застраховане. Какво трябва да се актуализира в него?

Надявам се, че когато се обмислят промените в Кодекса, ще се помисли много добре и за контрола от страна на държавата в лицето на КФН не само върху брокерите и застрахователите, а и върху всички участници на пазара, тоест и агентите. В момента агентите не се лицензират, не са поднадзорни лица, а би трябвало. Както брокерите така и те обслужват крайните клиенти, събират премии и биха могли да нанесат не по-малко вреди. Ние полагаме изпити, лицензираме се, контролирани сме. Съгласни сме с това, така е редно, но какво се случва с агентите? Не са малко случаите, когато един агент продава застраховки на много компании, тоест на практика той е брокер, но нерегламентиран. Има стотици, дори хиляди такива случаи, но досега никой не е санкциониран.

Неслучайно Европейската директива за застрахователните посредници касае всички посредници и не ги дели на брокери и агенти. За да е ефективна регулацията, тя трябва да е към всички.

- Оправдани ли са текущите цени на застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите?

Проблемът за застрахователните компании е недостатъчната цена на Гражданската отговорност. Статистиката показва, че размерът на изплатените обезщетения постоянно расте, както при имуществените, така и при неимуществените щети. Вече често има случаи на искове за неимуществени вреди за по над 500 хил. лв., а от чужбина идват и такива за по 2-3 млн. лв. Възможни са и по-големи обезщетения, тъй като в някои държави няма лимит на отговорността по този вид застраховка. Общият премиен приход по гражданска отговорност е около 370 млн. лв. за деветмесечието на 2011 г. и всяка по-голяма щета тежи. Тенденциите за нарастване на размера на обезщетенията води до загуби за застрахователите, тъй като темпът на нарастване на обезщетенията изпреварва темпа на увеличение на цените.