Държавата няма да плаща в пълен размер здравните осигуровки на децата

Управляващите се отказват от ангажимента държавата да плаща в пълен размер здравните осигуровки на децата от 2013 г.

Това се прие от парламентарната здравна комисия, която гласува на първо четене бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и на държавата за следващата година.

През 2009 г. депутатите единодушно гласуваха поправка в Закона за здравното осигуряване, която предвижда от следващата година осигуровките на децата, които се плащат от държавата, да са в размер на 8% от минималния осигурителен доход за страната. Това обаче няма да бъде спазено и размерът на осигуровките ще остане 4%.

Още в началото на октомври финансовият министър Симеон Дянков съобщи пред депутатите, че най-вероятно ГЕРБ няма да спази поетия ангажимент заради липсата на финансови средства. По изчисления на финансовото министерство за пълни здравни осигуровки за децата са необходими още 350 млн. лева, които не е възможно да се намерят в момента.

От лекарския съюз подчертаха, че приходите в бюджета на здравната каса от здравни осигуровки, които плаща държавата (на децата, пенсионерите, студентите и военнослужещите) не са променяни от 3 години и остават 941 млн. лева.

Председателят на Българския лекарски съюз (БЛС) д-р Цветан Райчинов отново посочи, че в приходната част на бюджета на касата не са отчетени увеличенията на пенсиите и на минималната заплата, предвидени догодина, заради които би трябвало да има ръст и при постъпленията на касата от здравни осигуровки, плащани от държавата.

Зам.-министърът на финансите Владислав Горанов обаче обясни, че финансовото министерство още преди три години е направило грешка при изчислението на приходите на касата от здравните вноски за пенсионерите.
Горанов посочи, че за 2010 г. държавата е платила на здравната каса 941 млн. лева, като при изчислението на размера на осигуровките за пенсионерите са били включени и добавките към пенсиите. По закон обаче осигуровките за пенсионерите се изчисляват на основата на чистата пенсия, без добавките към нея.

Владислав Горанов посочи, че заради тази грешка на здравната каса са били платени над 140 млн. лева повече през последните три години и това е причината размерът на здравните осигуровки, заплащани от държавата, да не е променян.

Съсловните и пациентските организации, както и депутатите от опозицията предупредиха, че очакват задълбочаване на проблемите в здравеопазването догодина. Д-р Ваньо Шарков, зам.-председател на здравната парламентарна комисия, посочи, че България е единствената държава от Европейския съюз, която намалява разходите за здравеопазване като дял от брутния вътрешен продукт (БВП).

Шарков съобщи, че догодина бюджетът за здраве ще бъде 4,1% от БВП, докато тази година е бил 4,2%. Средното за ЕС ниво е 7,5 на сто.
Депутатите от опозицията се опасяват също, че голяма част от заложените дейности на здравната каса няма да бъдат реализирани.

Лекарите, синдикатите и депутатите от опозицията поставиха и въпроса за парите, които НЗОК трансферираше към здравното министерство и които Конституционният съд нареди да бъдат върнати на касата. Според народните представители те не са предвидени в бюджета за следващата година, а не се харчат и в момента.

Директорът на касата Пламен Цеков обясни, че парите са по сметките на институцията, но надзорният съвет трябва да направи корекция в разходната част на бюджета за настоящата година, за да може те да бъдат усвоени веднага.

Най-много средства догодина се предвижда както обикновено да бъдат изхарчени за болниците – близо 1,2 млрд. лева. Пламен Цеков допълни, че лечебните заведения ще могат да разчитат на допълнително финансиране по линия на оперативния резерв на здравната каса, който ще бъде в размер на 270 млн. лева.

Най-голям ръст е предвиден за парите за лекарства заради лечението на някои редки болести, което касата ще заплаща за първи път.