Къде се провали ГЕРБ и какво е нужно на Европа?

Европа има нужда от фискална консолидация. В противен случай неефективностите в определени сектори ще продължат. Още повече – големите държавни разходи отварят повече възможности за корупция, която пък е причина за стачки в страни като Чехия, Словения и Испания. Търпението е доста крехко – не само, че в държавите има по-малко пари, но управляващите ги използват в своя полза.

Европа има нужда и от честна дискусия за конкурентоспособността. Основната слабост на континента е в това, че много държави произвеждат и изнасят твърде малко, при това на твърде висока цена. Това се вижда от данните за външната търговия. През 2012 година Франция записа дефицит по текущата сметка от 82 млрд. евро, Испания – 32 млрд. евро, Гърция – 20 млрд., Португалия – 11 млрд. и Кипър – 4,3 млрд. евро.

Някои обвиняват еврото за това. Причината обаче е следната – южните държави влязоха в еврозоната при надценени валутни курсове и като резултат шансовете им за ръст, подхранен от износа, бяха минимални.

За разлика от тях обаче, Германия обезцени валутата си при влизането в еврозоната и по този начин продължи да увеличава производителността си. Отчасти това се дължи и на реформите на пазара на труда, проведени от Герхард Шрьодер. Резултатът е, че Германия има търговски излишък от около 200 млрд. евро.

Има много истина в това монетарно обяснение – вземете за пример Исландия и нейното възстановяване.

Друг голям виновник за ситуацията е тежката регулаторна рамка. Според данни на Световната банка са нужни 11 процедури и 9 хил. евро, за да се стартира дребен бизнес в Атина. В Ларнака, Кипър, са нужни 735 дни и 43 процедури за уреждане на обикновен търговски спор. За да регистрираш малък имот в Париж пък трябва да се посетят 8 различни служби, а времето е 59 дни.

Всичко това е по-евтино и бързо в Берлин. И много по-евтино и бързо в Ню Йорк, Сингапур, Торонто или Сидни.

Нека си представим, че страните от еврозоната, които вече са преминали различни програми за подпомагане, успеят да балансират своите бюджети. Да предположим, че за това ще са им нужни още няколко години. И да си представим, че те го направят чрез орязване на ненужни разходи и насърчаване на приходите. Ще бъде ли достатъчно? Едва ли.

Дотогава безработицата би била 25%, а тя вече е толкова в Гърция и Испания например. Социалното недоволство би изхвърлило или уплашило поне още по едно или две правителства.

Поради тази причина Европа отчаяно се нуждае от план за икономически растеж, за да подхрани икономиката си. На различни срещи на Екофин през последните четири години аз повдигах въпроса с икономическия ръст заедно с министрите от Полша, Швеция и Великобритания.

Но този въпрос никога не влезе във фокуса на дискусиите. Винаги имаше прекалено много спешни задачи за решаване. Твърде много внимание падна върху фискалния пакт, данъчната хармонизация и банковия надзор като следващите важни точки в развитието на интеграцията.

Може би трябваше да наречем това „орязване на тежестите за бизнеса”. Тогава може би щяхме да привлечем вниманието на политиците. Орязването на държавните разходи, съчетано със структурни реформи и намаляване на тежестите и регулациите за бизнеса, биха рестартирали Европа, завършва Дянков.