Хърсев: Разходите при фалит на КТБ ще са по-големи от тези за спасяването й

Загубите за държавата при обявяване на КТБ в несъстоятелност – преки и косвени, както и за вложителите в банката, ще бъдат несъизмеримо по-големи, отколкото всички предполагаеми разходи по вариантите за спасение на поставената под особен надзор банка. Това коментира в ефира на БНР бившият подуправител на БНБ Емил Хърсев.

Той посочи, че при вариант с изпадане на банката в несъстоятелност държавата от една страна ще трябва да плати гарантираните влогове на вложителите, а от друга - ще загуби средствата, които общински и държавни фирми и институции държат в банката.

Според него всички данни, които са публично известни, показват, че оздравяването е възможно, но за него трябва да се работи.

В търсене на решение днес ще има нова среща, в която ще участват банкови експерти, представители на експертния съвет за оздравяването на КТБ, създаден от национално представените синдикални и работодателски организации, и националният омбудсман Константин Пенчев. Преди дни той коментира, че е получил множество жалби от клиенти на банката и призова за по-бързо решение по казуса.

В експертния съвет вече са обсъждани някои мерки, които могат да бъдат предприети веднага, обясни още Хърсев, който е част от съвета. Това са авансово плащане на част от гарантираните влогове в поставената под особен надзор банка и издаване на сертификати на клиентите с гарантирани влогове, срещу които клиентите могат да получат заем от други финансови институции.

Дъщерната ТБ "Виктория" може да заработи, като бъде капитализирана чрез „прехвърляне на подходящ държавен институт, като Българската банка за развитие“, посочи още експертът. Той обаче добави, че тези предложения не са били дискутирани от БНБ или Фонда за гарантиране на влоговете.

„БНБ не бих казал, че не прави нищо. Но за съжаление, тези решения, които изискват отговорност, поемане на финансов риск, очевидно не се взимат. Предполагам, че изчакват да получат подкрепа от един парламент, от бъдещо правителство с постоянен мандат. За съжаление, това се отразява негативно“, категоричен беше финансистът.

Той направи и коментар относно изпратеното преди броени дни писмо до БНБ от Оманския фонд, който държи част от капитала на поставената под особен надзор банка. В него обаче няма конкретен план за оздравяването на банката. Заедно с неназовани инвеститори оманците предложиха с помощта на схемата „държавна помощ“ да бъде намерен изход от ситуацията.

„Това е един съвсем разумен вариант“, коментира днес Хърсев. Според него обаче това предложение трябва да бъде конкретизирано – какъв ресурс ще отпусне акционерът и дали става въпрос за заемни средства, какви ще бъдат параметрите на държавната помощ и други подробности от плана. 

За Хърсев рефинансирането на банки не може да бъде разглеждано като държавна помощ. „Не знам някой в Брюксел да е одобрявал трилионите, с които Европейската централна банка (ЕЦБ) рефинансира банките от еврозоната. Това е нормална банкова практика“, заяви той и допълни, че одобрената от ЕК схема за подпомагане на банковата система в България няма връзка с случая КТБ.

Развитието на казуса "КТБ" можете да следите тук