Горанов: С Бюджет 2015 търсим начин да се вместим в дефицит от 3%

С бюджета за 2015 година България  се опита да се вмести в разрешения от Брюксел дефицит от 3 процента и така да премахне заплахата от наказателна процедура. Това стана ясно от изказване на  финансовия министър Владислав Горанов по време на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество. 

Намерението на нашето правителство е да се опитаме чрез фиска да създадем условия за увеличаване на инвестициите и импулс на крехкия икономически растеж. Всички забавени плащания по европейски проекти да бъдат разплатени и така ще се налее ликвидност, ще се намали междуфирмената задлъжнялост и ще се увеличи потреблението, каза Горанов, цитиран от БТА.

В последните месеци потреблението стагнира, увеличават се парите в банковата система, което не работи за растеж на икономиката, каза Владислав Горанов.

Надяваме се тази година дефицитът на касова основа на бюджета да е 3,7 -3,9 на сто от БВП, а на начислена основа - 3 - 3,6 на сто от БВП. Приходната част е консервативно планирана, каза Горанов. Ще се търсят законодателни решения през 2015 година, които да подпомогнат приходните администрации, допълни финансовият министър.

Най-чувствителната част от политиките в бюджета за следващата година са за намаляване на разходите за персонал номинално с 10 процента. Има изключения - в спешната помощ, в областта на грижата за хората с ментални увреждания, за кръвните центрове. Ако се наложи, ще има прелокация на ресурси към други дейности, отбеляза Горанов.

В бюджета има и държавни гаранции за подкрепа за Фонда за гарантиране на влоговете, посочи министърът.

За първи път виждаме бюджет без доклад за мотивите, заяви от своя страна изпълнителният председател на Българската стопанска камара Божидар Данев по време на заседанието на тристранния съвет. По думите му БСК е очаквала да види реформи в отделните министерства. Приветствахме програмната декларация на правителството, но не виждаме зад нея бюджета, който е най-мощният инструмент за реформи, допълни Данев.

Очаквахме от правителството да има смелостта да почне реформите - искаме конкретно колко души ще бъдат съкратени от администрацията, конктретни индикатори за здравеопазването - с колко ще бъде увеличена средната продължителност на живота, с колко ще бъде намалена детската смъртност, допълни Данев.

Според него правителството си е осигурило сериозен комфорт със силно занижена приходна част. Ще я срутим ли икономиката от този момент, в който работи, попита Данев и се аргументира с това, че отчетеният ръст на БВП за деветте месеца на 2014 г. е над 1.6 на сто, на добавената стойност - около 2.2 на сто, на потреблението - 1,8 на сто. Данев заяви, че безпокоят и някои елементи в разходната част.

БСК ще подкрепи бюджета в частта за запазване на финансовата стабилност.

Според лидера на КНСБ Пламен Димитров без мерки, които да стимулрират потреблението и в домакинските бюджети, българската икономика няма как да се върне на пътя на растежа. За първи път от 10-15 години има спад на потреблението на хранителни продукти и държавата трябва да прояви повече трезвост, аргументира Димитров нуждата от мерки за стимулиране на потреблението.

Димитров призова правителството да преосмисли позицията за замразяване на минималната работна заплата, защото по думите му държавата няма да спечели от тази мярка. Президентът на КНСБ определи и като грешка решението пенсионната възраст да се увеличи с 4 месеца от 2015 година.

По думите на Димитров това, което не се вижда в бюджетните политики, е стимули в икономиката, в частност към индустрията. Криминализирането на укриване на неплащането на осигурителни вноски, както и поставяне под условия на въведената осигурителна вноска, която държавата плаща в размер на 12 процента, са част от предложенията на КНСБ за повече приходи.

Една от най-спорни теми е размерът на минималната заплата догодина. Както е известно, в проекта не е заложено нейното увеличаване и тя ще остане на тазгодишното си равнище в размер на 340 лв., но в интервю за Investor.bg в четвъртък вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин подчерта, че още не се е отказал да настоява за по-висока минимална работа заплата още от 2015 г.

Увеличаването на възрастта за пенсиониране и увеличаването на данъка върху лихвите по депозитите също са спорни теми. Против увеличаването на т. нар. „данък лихва“ са както работодателски, така и синдикални съюзи.

Още новини от България четете от Dnes.bg