Автоматични корективни механизми при значително отклонение от бюджетната цел предлагат управляващите в проект за промяна на Закона за фискален съвет и корективни механизми.
Припомняме, че 42-то Народно събрание разгледа предложение за закон за създаването на Фискален съвет, чиято цел е да наблюдава изпълнението на целите в бюджетната рамка. В крайна сметка обаче текстовете бяха гласувани само на първо четене в пленарната зала в началото на март 2014 г.
В тези текстове липсваха корективните механизми, които са предвидени с новото предложение. От публикувания за обществено обсъждане проект става ясно, че автоматичните механизми се отнасят до изготвянето, приемането и прилагането на корективен план за отстраняване на отклоненията.
Значително нарушение на средносрочната бюджетна цел се установява от Европейската комисия, министъра на финансите и/или от Фискалния съвет. В срок от два месеца след това финансовият министър трябва да изработи корективния план и да го внесе за обсъждане в Министерски съвет.
В този план трябва да бъде посочен периода на корекция, който може да бъде най-много две последователни бюджетни години след годината, в която е установено отклонението, средногодишното подобрение (в размер най-малко на 0,5% от брутния вътрешен продукт за периода на корекция) и приходни и разходни корективни мерки, които да са подробно описани по вид, размер и количествена оценка.
Управляващите са предвидили временно преустановяване на изпълнението на предвидените мерки при наличие на извънредно обстоятелство. При това положение може да се наложи и изготвянето на ревизиран корективен план.
С новия законопроект не се прави промяна на предложените досега идеи за Фискален съвет. Неговият състав ще бъде от петима членове, които да се избират от Народното събрание. Целта на новата институция е да наблюдава изпълнението на бюджетната програма от страна на правителството.
Съветът ще изготвя становища и препоръки относно пролетните и есенните макроикономически прогнози на министъра на финансите. Тези документи обаче няма да имат задължителен характер. Ако все пак правителството не приема тези становища, ще трябва да мотивира действията си писмено, предвиждат още текстовете.


Климатът на България се променя: Хиляди жертви и над 1 млрд. евро загуби
Български учени разкриха ключ към рядко генетично заболяване
България е сред последните в ЕС по изучаване на втори чужд език
Гилфойл натиска България за американския газ - на срещата с Йотова присъства и лобист на гръцка компания
Ето какво ще е времето в понеделник
Изкуственият интелект ще позволи правни услуги на по-приемлива цена
Асоциираното членство на Канада в ЕС изглежда изгодно за тях, но повдига въпроси
Данъчна заплаха е вдигнала изплащанията от британските непублични фондове
Енергийната инфлация в Европа създава печеливши и губещи акции
Лондон е заплашен с жилищна криза през идните години
Най-скъпият Rolls-Royce струва повече от 30 нови Ferrari
93-годишен продаде огромната си колекция от страхотни коли
Как да „спасите“ акумулатора в извънредна ситуация
Plug-in хибридите с най-голям електрически пробег
Opel Monza GSE: Забравеният магистрален звяр
"Късметът може да изчезне": Защо атомната бомба не е пример за управление на ИИ?
ГДБОП: Българите търсят алтернативи след края на Zamunda, ArenaBG и Zelka
Русия порази централата на най-големия мобилен оператор в Украйна
Омбудсманът: Никой не знае какъв ще бъде размерът на минималната заплата