Raiffeisenbank: Приходите на държавата нарастват по-бързо от разходите

Райфайзенбанк (България) ЕАД публикува редовния си месечен икономически обзор с коментар на данните, налични към средата на април.

За разлика от бюджет 2014 г., когато разходите на държавата нарастваха значително по-бързо от приходите, през първите два месеца на 2015 г. се наблюдаваше тъкмо обратното – до края на февруари разходите растат с 0.5%, а приходите - с 13.3%. До този факт достига икономическият анализатор на "Райфайзенбанк България" Емил Калчев в месечния обзор на банката за данните, налични към средата на април.

„От страна на приходите ръстът се движеше от данъците, а свиването на разходите – от съкращаване на социалните и капиталовите разходи, стипендиите и субсидиите“, пояснява Калчев.

Анализаторите на банката отчитат, че към февруари индексът на индустриалното производство се е понижил леко - до 103,9 пункта, или с 1,7% спрямо януари. „В сравнение с февруари 2014 г. обаче индексът бележи по-сериозен ръст от 2.3%, в резултат на нарасналите с 3.9% разходи за придобиване на дълготрайни активи в промишлеността през миналата година“, коментира Емил Калчев.

Забавя се и спадът на строителството до -1,7% (-3.8% за януари) поради солидния ръст от 8.3% в сегмента на гражданското и инженерното строителство. Въпреки че ръстът при гражданското и инженерното строителство за периода не е достатъчно интензивен, за да преодолее изцяло спада в сектора, се очаква той да се ускори допълнително въз основа на подобрено усвояване на европейски фондове. От друга страна, има индикации, че темпът на спад при сградното строителство ще е все по-бавен.

Анализът отчита и реализираните успешни емисии на вътрешен и външен дълг в условия на финансов комфорт. В общото нарастване на публичния дълг, вътрешният дълг нарасна към февруари с 1.3 млрд. лв. на годишна база, докато външният се увеличи с 4.5 млрд. лв. до 12.4 млрд. лв. През март бе емитиран нов държавен дълг на международните пазари за 3.1 млрд. евро, в рамките на средносрочната дългова програма. Бяха емитирани 3 транша с падежи 7, 12 и 20 години и купони съответно от 2.0%, 2.6% и 3.1%.

Този дълг ще бъде използван за рефинансиране на стар дълг и бюджетен дефицит. Нивата на новите еврооблигации, постигнати на външните пазари, бяха достатъчно конкуренти, в съответствие на рейтинга на страната и предизвикаха сериозен инвеститорски интерес, което говори за добрата позиция на България за емитиране на дългови инструменти. Не се очаква дългът да премине границата от 28-29% от БВП в средносрочна перспектива - третото най-ниско ниво в ЕС.