Българската стопанска камара (БСК) е против разширяването на правомощията на Националната агенция за приходите (НАП) и ограничаването на правата на данъчно задължените лица. Организацията смята, че това ще увеличи разходите за бизнеса и увеличават значително административната тежест.
В становище по проекта за промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) БСК изразява категорично несъгласие с предложението „органът по приходите да може да изисква пояснения от страна в ревизионното производство по реда на чл. 45 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)“.
Сред аргументите на БСК е фактът, че на приходната агенция и нейните служители се предоставят неприсъщи функции, специфични методи и инструменти, използвани от органите на дознанието и следствието, за които служителите нямат необходимата подготовка.
Организацията счита, че не е представена оценка на въздействието на необходимия допълнителен административен капацитет и бюджетни разходи и очакваните ефекти.
Според БСК предлаганата промяна ще доведе до повишаване на разходите на бизнеса и в частност - на малките предприятия, ще нарасне необходимостта от ползване на юридически консултации и адвокатски услуги.
Освен това от работодателската организация посочват, че се разширяват инструментите за селективен натиск върху бизнеса, конкретни физически лица – служители и собственици на съответните дружества, при неизяснени процедури и условия за осъществяване на непосредствени контакти с длъжностни лица, създават се допълнителни възможности за корупционни действия и практики от страна на служителите на приходната администрация.
Предложенията за промени в ДОПК увеличават значително административната тежест, категорично не съдействат за съкращаване сроковете за приключване на административните производства и силно контрастират с нереализираните предимства и възможности на електронните услуги, управление и контрол върху стопанската дейност и администриране на данъчните задължения, пише още в позицията на БСК.
БСК е и против отмяната на правото на данъчно задължените лица (ДЗЛ) да получават присъдени в тяхна полза суми, обезщетения и направени разноски при спечелване на дело.
„Това означава НАП да не носи отговорност за неправомерни свои действия и тежестта в съдопроизводството да падне изцяло върху ДЗЛ, независимо от изхода на съответното производство“, се казва в мотивите на камарата.
Друга предложена промяна - заличаване на действащия чл. 236, също среща неодобрението на БСК, тъй като по този начин се отнема правото на длъжника при несъгласие да поиска възлагане на нова контролна оценка. По този начин не само му се нанася пряка вреда, но и го поставя в неизгодна и зависима позиция.
В позицията си БСК предлага действащият принцип на „мълчаливи отказ“ да се замени с „мълчаливо съгласие“.
Становището е изпратено на вниманието на Комисията по бюджет и финанси при 43-то НС, както и до всички парламентарни групи.


Борисов: Имам по-голяма вяра на Радев, отколкото на ПП–ДБ
Днес Румен Радев ще депозира оставката си
Таро хороскоп: Какво вещаят картите на 20-ти януари?
Виц на деня - 20 януари
Жълт код във Варна заради много студено време
Ерата на изобилните ресурси за война на Русия приключва
Базуката на ЕС: Ще бъде ли използван инструментa против принуда за Гренландия
Унгарската Mol ще купи дяла на "Газпром" в санкционираната сръбска рафинерия
Източна Европа взе втората най-важна позиция в ЕЦБ
Въпрос за $10 трилиона: може ли Европа да използва фондовия пазар срещу Тръмп
Mazda спира два от малките си модели
Най-продаваните мотоциклети в България през 2025
Най-мощният Land Cruiser 300 идва в Европа, но няма да е за всички
Половината коли в България са дизелови
Eто го новото Volvo EX60
Европа замисля ново НАТО - без САЩ, но с Украйна
Протест в Дания „Make America Go Away“
Руски удари по Киев с дронове и ракети, части от града са без ток и вода
Отново мразовит ден, обявен е жълт код за студ в Северна България
Доларът поевтиня към еврото заради Гренландия