Радев: Темата за членство в еврозоната ще е на дневен ред в края на 2016 г.

Дискусията за членството на България в еврозоната ще бъде на дневен ред едва след като банките в страната преминат през прегледа на активите и стрес тестовете. Това заяви гуверньорът на Българска Народна Банка (БНБ) Димитър Радев по време на лекция в рамките на Младежкия икономически форум, организиран от Студентски съвет при УНСС.

Предстоящият преглед на активите и стрестестовете, през които ще преминат банките в страната, са част от изискванията, на които банковата система у нас трябва да отговори, за да може да се дискутира членството ни в еврозоната, посочи Радев. До края на тази година трябва да бъде изградена методологията, а банките ще трябва да сключат договори с одитори до февруари. Така до края на юли цялата банкова система трябва да е преминала през прегледа на активите и стрестестването. 

През втората половина на следващата година се очаква Международният валутен фонд (МВФ) и Световната банка да проведат Програма за оценка на финансовата система (FSAP), което вече е договорено с двете международни институции, посочи още Радев.

Членството ни в еврозоната е стратегическа цел за България, като това може да стане по два начина. Първият е по стандартната процедура, през която са преминали всички държави членки до момента, поясни гуверньорът. Втората възможност пред България е членство към определени сегменти  на единния съюз, преди да се осъществи пълно членство. Към момента това е възможно само по отношение на единния банков надзор, посочи още Радев.

Като недостатък на този подход гуверньорът посочи, че страната няма да получи правата на пълноправен член, което означава, че не би могла да получава капиталова и ликвидна подкрепа от европейските институции.

Що се отнася до скорошното решение на БНБ да могат да се въвеждат и отрицателни лихви върху свръхрезервите на търговските банки, гуверньорът посочи, че целта е да се предотвратят  евентуални загуби за БНБ и да се постави натиск върху търговските банки да инвестират в други инструменти.

Тъй като централната банка инвестира в ограничен кръг инструменти, като доходността по някои от тях е отрицателна, то високите свръхрезерви биха довели до загуби, каза още Радев. Той призна все пак, че  мярката не би могла да доведе до сигурен ръст на кредитирането, защото на пазара на кредити влияние оказва както търсенето, така и предлагането.