Павлов: Решението на ЕЦБ ще доведе до натиск върху приходите и у нас

Решението на ЕЦБ за по-дълбоко навлизане на лихвите по свръхрезервите в отрицателна територия ще окаже натиск върху приходите на банките в еврозоната, включително и у нас. При това ефектът върху българските банки ще бъде по-голям поради няколко причини, пише в свой анализ по темата Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк.

Първо, свръхрезервите на банките в еврозоната са малко над два процента от общите активи, докато в България те съставляват около осем процента от активите на банковия сектор. При равни други условия това означава, че отрицателните лихви в България ще струват на банките по-голяма загуба на нетен лихвен доход, отколкото в еврозоната.

На второ място, структурата на кредита в еврозоната съдържа повече кредити с фиксирана лихва, за разлика от България, където почти изцяло кредитите са с плаващи лихви. Това има значение, защото означава, че банките в еврозоната ще имат по-големи възможности да увеличават лихвите по кредитите с фиксирана лихва, за да компенсират негативния ефект за приходите им от лихви в резултат на отрицателните лихви по свръхрезервите. В България тази възможност за банките да прехвърлят ефекта от отрицателните лихви по свръхрезервите върху крайните си клиенти, на практика, не съществува. 

Третият фактор, който ще оказва негативен натиск върху приходите от лихви в България, в по-голяма степен отколкото в еврозоната, е свързан със структурата на пасивите. В еврозоната депозитите на дребно съставляват по-малка част от общо пасивите на банките. Това е от значение, тъй като банките не смеят да опитват отрицателни лихви по тази категория пасиви и така, тази категория пасиви остава изолирана от придвижването надолу на лихвите по всички останали видове активи и пасиви. Обстоятелство, което ще смекчава този ефект, е, че лихвите по-депозитите на дребно в България все още са по-високи от тези в еврозоната. Полето за по-нататъшно намаляване на лихвите по депозитите на дребно е вече много стеснено.

Последно, и може би най-важно е да се отбележи, че мерките, които ЕЦБ въведе, за да даде възможност на банките в еврозоната да се предпазят от нежеланите последици от отрицателните лихви по свръхрезервите, са недостъпни за българските банки.

По-конкретно, българските банки няма да могат непосредствено да се възползват от тримесечните аукциони, на които ЕЦБ ще предоставя четиригодишни кредити на банките на отрицателни лихви, които ще достигат най-ниски нива от 0,4% годишно, или точно толкова, колкото е отрицателната лихва по свръхрезервите. Така, като че ли за пореден път, България се оказва в ситуация, в която понася негативи, но не може получи в пълен размер достъп до ползите, които членството в еврозоната може да предложи.

Важно е да напомним, че лихвите по кредитите и депозитите в еврозоната,  а и у нас, се определят от много фактори, които могат да влияят в различни посоки и решението на ЕЦБ е само един от тях.

Като цяло българските банки са в по-силна позиция да се справят с предизвикателствата, произтичащи от политиката на отрицателни лихви по свръхрезервите на ЕЦБ от тези в еврозоната. Освен това, ЕЦБ даде ясен знак вчера, че е наясно с негативните странични ефекти, които политиката на отрицателни лихви по свръхрезервите има върху приходите на банките, и е готова да вземе допълнителни компенсиращи мерки, ако това се окаже необходимо.