Данъчните промени – с мисъл за администрацията, а не за икономиката

Далеч преди обсъждането на бюджета за 2018 г., което е съпътствано с промени в данъчното законодателство, правителството публикува набор от данъчни изменения, които са в духа на две стари и утвърдени порочни практики, твърди в свой анализ Калоян Стайков от Института за пазарна икономика.

Първата е законодателните промени, засягащи няколко закона, да са част от преходните и заключителните разпоредби на един закон. Така тази година с изменения на Закона за ДДС се правят промени и в Закона за акцизите и данъчните складове, Закона за опазване на околната среда, Закона за управление на отпадъците, Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за данъците върху доходите на физическите лица, Закона за местните данъци и такси, Закона за счетоводството, Закона за ограничаване на плащанията в брой. Дори причината на част от промените да е съгласуване с други текстове, които се променят, по-голямата част от измененията не са от такъв характер и заслужават отделно обсъждане. 

Втората порочна практика е измененията в данъчното законодателство да са с цел улесняване работата на администрацията, а не тази на бизнеса. В мотивите към законопроекта само веднъж се споменава намаляването на административната тежест и то касае частен случай, а не общия ред за плащане на данъци.

Това е странно по поне две причини. Първата е, че намаляването на административната тежест е залегнало в управленската програма на правителството. Иронията е в това, че една от целите е „Преодоляване на проблема с често изменящото се законодателство като източник на несигурност в икономическата среда”, а за поредна година виждаме, че се правят редица изменения в данъчните закони, които променят правилата за деклариране и плащане на данъци (покрай другите промени).

Втората причина е, че България е на последно място в ЕС по отношение на плащането на данъци според класацията на Световната банка Doing Business. Както се вижда от следващата таблица броят на данъчните плащания, както и необходимото време за тях, са изключително високи на фона на други страни от ЕС. Същевременно необходимото време за възстановяване и/или доплащане на данък (ДДС/корпоративно подоходно облагане) е най-високо в България, което допълнително утежнява процеса около плащане на данъците.

Таблица 2 показва и къде се крият основните трудности в случая с България – плащане на социални осигуровки, внасяне на ДДС, възстановяване на ДДС и данъчните проверки, свързани с корпоративното подоходно облагане. Единствено необходимото време за плащане на корпоративното подоходно облагане е сравнимо с останалите страни, но пък евентуална последваща проверка протича доста по-трудно, което утежнява целия процес.