България е готова да увеличи вноската си в бюджета на Европейския съюз. Все още не е изчислено с колко точно, но се обсъжда повишение от около 10%. Това коментира финансовият министър Владислав Горанов преди среща за следващата многогодишна финансова рамка (МФР) на ЕС в НДК, в която участва и еврокомисарят по бюджета и човешките ресурси Гюнтер Йотингер.
По думите на Горанов българското председателство ще се стреми към гладко протичане на преговорите за бюджета на ЕС. „Свидетели сме на сериозни предизвикателства пред ЕК. Заради това темата за финансовата рамка е основен приоритет не само на българското председателство“, посочи Горанов, цитиран от БТА.
На същото събитие по повод многогодишната финансова рамка след Брекзит премиерът Бойко Борисов каза, че България ще предложи и, според него трябва да бъде прието, да се повиши вноската на всички членки на ЕС "по квотата, каквато е в момента на база БВП".
Ролята на бюджета на ЕС е относително ограничена, тъй като размерът му е около един процент от БВП на страните от ЕС. Предоставянето на обществените блага и услуги се прави от националните държави, но в бюджета на ЕС трябва да се търси добавената стойност, посочи още Горанов. Според него е важно финансирането на научно-изследователската и развойна дейност, на политиките по отбрана и миграция да става и чрез европейския бюджет.
Необходимо е да се гарантира, че и по-бедните райони също могат да получат минимални стандарти от нивата на публични услуги, добави финансовият министър.
„В икономически подем с подобряващи се условия на пазара на труда и на финансиране, с умерена и градивна политическа амбиция ще се справим с тези предизвикателства и ще гарантираме общата финансова стабилност и постигане на дългосрочен растеж на икономиката, заетостта и доходите“, каза финансовият министър.
По думите му ключът към успешното реализиране на МФР е плодотворната комуникация сред всички нас, в Съвета на ЕК и в Европейският парламент.
Относно сделката с ЧЕЗ Горанов коментира, че държавата има достатъчно инструменти да контролира електроразпределителните дружества, но държавата не е в позиция да взема решение по сделката за българските активи на ЧЕЗ.
"Нямаме още никаква официална информация, чух от медиите, че се очаква до края на деня да има нова информация. Позицията ни е непроменена, ние очакваме да чуем какво ще заяви чешката страна, тъй като това все пак е частна сделка, която зависи от тези, които са я сключили", коментира Горанов, цитиран от БНР.
*Новината е допълнена в 15.40 часа.


Млади лидери от цялата страна бяха във Варна на Национална младежка конференция
Първият детски турнир по плажен футбол се проведе във Варна
Намаляват местата за настаняване във Варненско
Ще бъде ли изобщо завършена АМ „Хемус“?
Върнаха делото срещу Коцев на прокуратурата
Ще успеят ли ЕС и Китай да се разберат до октомври
Ерика Тай: Всички чакат новите мерки в Китай
Инфлацията във Франция неочаквано се забави до целта на ЕЦБ от 2%
Йената падна на 40-годишно дъно, ще има ли намеса
Бърнам: Ще изнеса властта от центъра
11 електрически минивана, които не правят компромис със лукса
Renault 4 E-Tech измина над 1600 км само на слънчева енергия
Xiaomi тества спортно купе с 2000 конски сили
Опасно за автомобилите гориво ще спасява Русия в кризата
Високите капаци на съвременните SUV са кошмарът на пешеходците
Bad Religion искат българско кисело мляко преди Midalidare Rock
Асен Василев разкритикува Бюджет 2026 заради ръста на административните разходи
Съдът върна на прокуратурата делото срещу Благомир Коцев
Кардиолог за жегите: Носете шапки, не консумирайте алкохол, дори бира
В кадър: Радев поиска по-добра среда за бизнеса и по-качествени институции
преди 8 години Само с крадене няма как да стане. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години След 2030-та за заплати в държавният сектор, за пенсии и за бюджет на ромите от доброто сърце ще ги събирате. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години До 2030-та кретено-масонският ЕС ще е жабешко блато. Иначе не се притеснявайте, спасителните пакети за БГ са подготвени, само се чака подходящият момент да ви ги предложат, някъде около 2025-та, когато балончето от заеми и еврофондове изгърми и се разбере, че реално България няма никаква икономика, през 2030-та тя ще един град, останалото няма да ви го повтарям какво ще е, че някои мн се обиждат от истината и постоянно карат *** да ми трият коментарите :D отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Митев, прав си. Все по-растящата бюрокрация на ЕС се изолира от реалните икономически проблеми на отделните страни. Еврофондовете, често се ползват за политически натиск и намеса и бягат от основната си цел да се изравнява конкурентоспособността и изостаналостта в част от страните. Финансовата политика търси общи правила във финансовата сфера и данъчната политика, но бяга от общ облигационен пазар. Така, едни страни се финансират с отрицателни лихви, други с десетки % по-скъпо.Планът Юнкер за развитие и инвестиции в ЕС, който трябва да генерира и разпредели около 300млрд. до 2018та, за Б-я е с ефект около няма и 300 милиона, дадени на 2 компании, които и без тях имат добри възможности да се развиват...Като цяло единството на ЕС, създава впечатление, че се гради на интереса на Германия да поддържа огромния си излишък, а Франция - огромните субсидии за селското си стопанство.... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Да се увеличи вноската, нашата, както и на другите страни, за да има повече еврофондове за усвояване. Ние сме много добри с усвояването, нека да има повече. А хората да плащат с данъците си за това. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Сегашната неправилната структура на приходите и разходите на европейския бюджет подсигурява провалът на Европейския съюз.При допусканата грешка, колкото по-добре се изпълнява бюджета толкова е по-голям провалът на Европейския съюз. отговор Сигнализирай за неуместен коментар