Увеличава ли се разслоението по доходи в българското общество?

Преди дни бяха изнесени данни на Националната агенция за приходите (НАП) относно облагаемият доход на българите през 2016 година. От тях е видно, че с 50% се повишаватхората в групата с доходи между 1000 и 2000 лева - до 375 хил., спрямо 250 хил. през 2012 година.

От данните е видно, че с 65% се увеличават и хората, които се осигуряват на суми над 5 хил. лева - те вече са 33,3 хил. души.

2,5 млн. българи от общо около 3 млн. обаче се осигуряват на суми под 1000 лева месечно.

Информацията дава основание на икономистът Лъчезар Богданов да коментира, че при ръст на икономиката се увеличават и доходите на хората. Това обаче се отнася до активните на пазара на труда българи, допълни той пред "Нова телевизия".

За експертът от КТ "Подкрепа" Ваня Григорова данните на НАП са доказателство за увеличаващата се пропаст между бедни и богати. Тя посочи, че осигурителният доход расте най-много за хората в групата от над 5 хил. лева - с малко над 167 лева месечно. В групата на хората с най-ниски доходи месечно парите дори намаляват.

С 27 лева се увеличават доходите на хората, осигуряващи се на минимална работна заплата.

По тази причина и синдикалистът поиска въвеждането на необлагаем минимум  - поне до нивото на минималната работна заплата.

Лъчезар Богданов обаче обясни, че голяма част от ниските доходи - пенсии и други, реално не се облагат. Затова е важно да се анализира движението на доходите на работещите. Икономистът поясни, че няма основание за въвеждане на необлагаем минимум.

Той посочи още, че от данните на НАП е видно, че няма съществено увеличение на хората, които се осигуряват под или около минималната работна заплата - към 1,2 млн. души през 2012 година и през 2016 година.