Банковият съюз не е гаранция за банковия сектор, и днес в еврозоната има банки с проблеми. Това коментира в ефира на Нова телевизия председателят на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България (АББ) Петър Андронов.
Той обаче изрично подчерта, че предстои България да влезе в механизъм на тясно сътрудничество. „Ние не влизаме в пълния вариант и формат на Банковия съюз. В този механизъм водещият надзорник на българския банков сектор става ЕЦБ, съвместно с БНБ. Надзорът ще е двоен и може да се приеме, че качеството ще се засили и ще стане по-тежък. От опита, който има ЕЦБ като надзорник в еврозоната, мога да кажа, че тя се утвърждава като доста по-строга институция, отколкото са централните банки“, обясни Андронов.
Относно стрес тестовете, които ще бъдат приключени до средата на тази година, той коментира, че българските кредитни институции трябва да свикват, защото оттук нататък проверка на качеството на активите ще се провежда всяка година. „Това е нормална техника за проверка как ще реагират банките при евентуални шокове и сътресения“, обясни Петър Андронов.
По повод опасенията за скок на лихвите по кредитите, за който се говори още от края на миналата година, банкерът прогнозира, че евентуалното повишение ще бъде най-рано през лятото на 2019 г.
„Икономиката на еврозоната, която растеше добре през третото тримесечие на 2018 г. забави растежа си и Европейската централна банка преценява, че все още нещата не са толкова устойчиви, за да бъдат променени лихвите. За повишаване може да се говори от средата на лятото и дори към края на годината“, обясни банкерът.
Вчера пък финансовият министър Владислав Горанов заяви по време на годишната среща на държавата с бизнеса, организирана от в. „Капитал“, че вдигането на лихвите вероятно ще се случи след година или дори две, тъй като дотогава ще продължи инерцията от действията на ЕЦБ, а банкерите са „подгряли“ темата малко предсрочно.
Въпреки това Андронов призова потребителите да бъдат много внимателни при взимането на заеми в момента, защото лихвите със сигурност няма да останат все така ниски, каквито са в момента и е въпрос на време да се покачат.
Той определи като напълно резонни препоръките на БНБ кредитните институции да бъдат по-внимателни при отпускането на нови заеми.
„БНБ ни препоръча многократно да намалим броя на отпусканите кредити, защото тези за домакинствата надминаха доходите на хората през 2017 г.”, каза Андронов. И добави, че през миналата година банките са заделили много повече пари за чистене на лошите кредити, но към момента техният брой намалява. Именно това, а не начисляването на такси, допринася за стабилността на финансовите институции и им носи печалба, категоричен е той.
По думите му, ако лошите кредити продължават да се „чистят“ със същите темпове, като последните 2 години, съвсем скоро страната ни може да достигне средните проценти на необслужените заеми в еврозоната (около 4%, като към момента в България са около 7%). Големия плюс за банките е това, че лошите кредити намаляват и те трябва да отделят по-малко резерви за тях, обясни още той.
Андронов е категоричен, че банкерите у нас напълно подкрепят стремежа на държавата за влизане в еврозоната.


Климатът на България се променя: Хиляди жертви и над 1 млрд. евро загуби
Български учени разкриха ключ към рядко генетично заболяване
България е сред последните в ЕС по изучаване на втори чужд език
Гилфойл натиска България за американския газ - на срещата с Йотова присъства и лобист на гръцка компания
Ето какво ще е времето в понеделник
Изкуственият интелект ще позволи правни услуги на по-приемлива цена
Асоциираното членство на Канада в ЕС изглежда изгодно за тях, но повдига въпроси
Данъчна заплаха е вдигнала изплащанията от британските непублични фондове
Енергийната инфлация в Европа създава печеливши и губещи акции
Лондон е заплашен с жилищна криза през идните години
Най-скъпият Rolls-Royce струва повече от 30 нови Ferrari
93-годишен продаде огромната си колекция от страхотни коли
Как да „спасите“ акумулатора в извънредна ситуация
Plug-in хибридите с най-голям електрически пробег
Opel Monza GSE: Забравеният магистрален звяр
"Късметът може да изчезне": Защо атомната бомба не е пример за управление на ИИ?
ГДБОП: Българите търсят алтернативи след края на Zamunda, ArenaBG и Zelka
Русия порази централата на най-големия мобилен оператор в Украйна
Омбудсманът: Никой не знае какъв ще бъде размерът на минималната заплата