Лица с публични задължения няма да могат да изнасят суми над 30 хил. лв.

Лица с публични задължения няма да могат да пренасят през граница парични суми над 30 хил. лв. или тяхната равностойност в друга валута. Това става ясно от промени във Валутния закон, публикувани на сайта на Министерство на финансите.

Това ще става при получена от митническите органи по служебен път информация за наличието на публични задължения на лицето.

„Направеното предложение е допълнение към изменението в чл. 11а от Валутния закон, обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 63 от 2017 г., с което изискването за предоставяне на удостоверение за липса на публични задължения е заменено с получаване по служебен път на информация за наличие или липса на задължения, и е в унисон с разпоредбата, в сила преди посоченото изменение“, се посочва в мотивите към законопроекта.

Паричните средства, които се намират в местното физическо лице, което напуска територията на България, подлежат на деклариране съгласно принципа на задължителното деклариране. Той позволява на митническите органи да събират информация относно движенията на пари в брой и когато това е целесъобразно, да обменят тази информация с други органи.

С оглед превантивната му цел и възпиращ ефект, задължението за деклариране следва да се извърши от местното физическо лице при напускане на Европейския съюз, като на деклариране подлежат само пари в брой в размер над 10 хил. евро и повече с цел да се съсредоточи вниманието на органите, упражняващи този контрол, върху значителни по обем парични потоцим, става ясно още от мотивите.

Със същата превантивна цел и възпиращ ефект е и недопускането на парични средства в размер на 30 хил. лв. или повече или тяхната равностойност в друга валута през границата на страната за трета страна при предоставена на митническите органи по служебен път информация за наличието на публични задължения. Според МФ ограничението не е в противоречие с Регламент (ЕО) 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 година относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, както и с нормите на съюзното право, определящи принципа на „свободно движение на капитали“.

Измененията във Валутния закон предвиждат и промени в санкциитe при недеклариране на парични средства или благородни метали и скъпоценни камъни и изделия. Новата глоба ще е в размер на една пета от стойността на недекларираните средства, ако деянието не съставлява престъпление. В проекта е предвидено още и когато предметът на нарушение е укрит по специален начин, наказанието да е глоба в размер на една четвърт от стойността на недекларираните парични средства или благородни метали и скъпоценни камъни и изделия от тях.  Досега санкциите за недеклариране на средства над 10 хил.евро бяха глоба до 3000 лв. за физически лица и до 6000 лв. за юридически.

От мотивите към законопроекта става ясно още, че причина за промените в санкциите е, че през юли тази година Европейската комисия е започнала наказателна процедура срещу България заради недостатъчно ефективни и непропорционални на извършените нарушения санкции в съответния закон и Наказателния кодекс.

Сагата е започнала още на 16 юли 2015 г., когато Съдът на Европейския съюз (наричан по-нататък „Съдът“) е постановил решение по дело C-255/14 Chmielewski2. В решението се пояснява, че предвиденото в унгарското право налагане на глоба в размер на 60% от недекларираните парични средства по отношение на суми над 50 хил. евро е непропорционално и не съответства на член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005. В „Държавен вестник“, бр. 74 от 2015 г. е обнародван Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. С тези изменения посочените от Комисията проблеми обаче не са били отстранени, нито е било взето под внимание пояснението на Съда, посочено в решението по дело C-255/14 Chmielewski2.