МФ залага 3 млрд. лв. повече приходи в бюджета за догодина

Разходи

При разходите също има близо 1 млрд. лв. увеличение – от 45,9 млр. лв., планирани за тази година, се очаква през 2020 г. те да достигнат 46,8 млрд. лв. Основните направления, по които ще дойдат тези допълнителни разходи, са повишаването на пенсиите и заплатите в образованието и на държавната администрация.

За заплати на чиновниците за догодина са предвидени 7,35 млрд. лв., при 6,56 млрд лв. за 2019 г.

Разходите и трансферите по националния бюджет в средносрочен план показват тенденция на намаление от 34,8% от БВП през 2020 г. до 33,2% от БВП през 2022 г., но в номинален размер планираните разходи показват увеличение.

Най-много разходи – 18,43 млрд. лв., са предвидени за социални и здравно-осигурителни плащания. За тази година бяха записани 17,26 млрд. лв. За пенсии държавата ще плати 10,6 млрд. лв., което е с повече от 600 млн. лв. над заделеното за тази година.

Иначе общо за политики за здравеопазване ще отидат 5,7 млрд. лв., а за образование държавата ще задели 4,8 млрд. лв.

Любопитно е, че за първи път от няколко години има намаление на капиталовите разходи. Те отдавна се използват като удобен инструмент за реализиране на бюджетни излишъци. Често икономисти коментират, че умишлено държавата залага по-ниски данъчни приходи и по-високи капиталови разходи, за да може лесно в края на година да се отчете положително превишение на приходите над разходите (като преизпълни приходите и не реализира разходите). Тези пари (до 3% от БВП) се харчат без одобрението на депутатите (ако не отидат във фискалния резерв) и в общи линии отчитането им не е толкова строго фиксирано.

За 2020 г. са предвидени 6,55 млрд. лв. капиталови разходи. За тази година те се очаква да достигнат 7,9 млрд. лв., но към края на второто полугодие изпълнението им е едва 23%. По принцип по това перо парите се разходват ударно в края на годината, но въпреки това рядко заложената сума се реализира.

приходи

Очаква се държавният бюджет в следващите 3 години да бъде балансиран.

Вноската на страната ни към общия бюджет на ЕС ще бъде в размер на 1,4 млрд. лв.

Предвижда се от 1 юли 2020 г. всички пенсии, отпуснати до 31 декември 2019 г., да се увеличават с 6,7 % (процент, определен по т.нар. „швейцарско правило” на чл. 100 от КСО), като от 1 юли през 2021 г. и 2022 г. пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, също се осъвременяват по „швейцарското правило”. За периода 2020-2022 г. тежестта на една година осигурителен стаж в пенсионната формула се запазва в размер на 1,2.

Актуализараната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2020-2022 г. предвижда увеличение на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2020 г. на 610 лв., от 1 януари 2021 г. на 650 лв., като размерът от 650 лв. ще се запази и през 2022 г. За 2020 г. е разчетено увеличение с 10% на средствата за заплати и възнаграждения на персонала, нает по трудови и служебни правоотношения, включително и на средствата за осигурителни вноски, което ще има отражение върху заплащането на заетите в бюджетния сектор. С това се създава възможност на база на увеличения размер на разходите за персонал да се повишат индивидуалните основни месечни заплати на заетите, въз основа на заеманата длъжност и оценките за постигнатите резултати. За 2020 г. е разчетено увеличение на средствата за заплати и възнаграждения на персонала за изборните длъжности и за заетите в системата на съдебната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за формиране на възнагражденията.

приоритети

В сектор „Образование“ ще продължи реализацията на мерките, касаещи подобряване на социалния статус на педагогическите специалисти, като за тази цел ще бъдат предоставяни ежегодно допълнителни средства в размер на 360 млн. лв. за увеличение на възнагражденията на педагогическия персонал. Целта е през 2021 г. да бъде постигнато удвояване спрямо 2017 г. на средствата за възнаграждения на педагогическите специалисти.

Основните бюджетни взаимоотношения между общините и централния бюджет в проекта на ЗДБРБ за 2020 г. са в общ размер 4,203 млрд. лева. Предвиденото увеличение спрямо приетите със ЗДБРБ за 2019 г. е с 456,8 млн. лв., от тях за: общата субсидия за делегираните от държавата дейности – с 418,8 млн. лв.; изравнителната субсидия – с 13 млн. лв.; трансферите за зимно поддържане и снегопочистване – с 5 млн. лв.; целевата субсидия за капиталови разходи – с 20 млн. лева.

Като цяло изненади в разчетите няма. Традициите и рутината са заложени и в новата план-сметка за държавните пари. Видно е, че за постигане на очаквания икономически ръст се разчита най-вече на вътрешното потребление и по-малко на инвестициите. При сегашната структура на икономиката на България не е тайна, че тя е изключително уязвима на външни финансови, икономически и политически кризи. В този смисъл чуждестранните инвестиции са изключително важни за малък пазар, какъвто е България.

Отново липсват конкретни мерки за съживяване на бизнеса, не се виждат намерения за реформи за подобрение на ефективността на администрацията.

Предстои до края на месеца проектобюджетът да бъде внесен в Народното събрание, а на 7 ноември ресорната комисия в парламента да го разгледа на първо четене.