Димитър Радев: ERM II ще има стратегическо отражение върху банките

Развитието на процеса по присъединяване към валутния механизъм ERM II и Банковия съюз ще има стратегическо отражение върху банковия сектор в България. Това коментира управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев в най-новия тримесечен бюлетин на Асоциацията на банките в България.

Гуверньорът на централната банка отчита, че през миналата година, която банковият сектор в България завърши с много добри общи показатели и положителни тенденции, Европейската централна банка (ЕЦБ)  е оценила шест български банки.

“В следващите месеци предстои финална фаза в този процес. Изпълнението на поетите от българска страна ангажименти, в това число укрепването на капитала на две български банки, ще бъде последвано от съответна външна оценка, посочва Радев.

Той е убеден, че „по поетата траектория България се приближава към постигане на качествено нова степен на европейска интеграция - членство в институции на еврозоната”. По думите му това ще донесе значима промяна и от гледна точка на осъществяването на банковия надзор и дейностите, свързани с преструктуриране на банките.

Радев напомня, че самото започване на процеса на тясно сътрудничество на БНБ с ЕЦБ “вече съществено разшири обхвата и усили интензитета на съвместната работа на двете институции”.

Според него едно фактическо членство в Банковия съюз допълнително ще задълбочи партньорството с ЕЦБ, Единния надзорен механизъм и Единния механизъм за преструктуриране.

Съгласно правилата Европейската централна банка ще надзирава най-големите банки в България, а експерти на БНБ ще участват в работата на съвместните надзорни екипи.

“Тази съвместна работа ще покрива дистанционния надзор, насочен към текущо наблюдение и оценка на риска, както и инспекциите на място на банки, опериращи в България. Останалите банки у нас ще останат под надзора на БНБ, но за тях постоянно ще обменяме надзорна информация с ЕЦБ”, уточнява управителят на централната банка.

Димитър Радев информира, че съвместната работата с ЕЦБ ще засегне още много сфери от практическата организация и функциониране на банковия надзор.

“Например, експертите на БНБ ще разполагат с пряк достъп до цялостната аналитична експертиза в Единния надзорен механизъм. Историческият опит сочи, че присъединяването към този механизъм генерира нова синергия между националните компетентни органи и ЕЦБ, при която процесът е двупосочен”, посочва той.

Заедно с присъединяването към Единния надзорен механизъм България ще се присъедини към Единния механизъм за преструктуриране. Това ще означава разпределение на отговорностите и правомощията съответно между Единния съвет за преструктуриране и БНБ като национален орган за преструктуриране на кредитни институции.

Димитър Радев коментира, че вече е изградена правната рамка за присъединяването на България към Единния механизъм за преструктуриране. В много напреднал етап е подготовката за включване в Единния фонд за преструктуриране, включително за изчисляване на вноските на банките в този фонд, както и подготовката на процеса за планиране на преструктурирането на банки след присъединяване към Единния механизъм за преструктуриране.

“Предстои важна за банките в България година, която очакваме да бъде като цяло успешна за сектора. Операциите на банките продължават да протичат в среда на по-скоро оптимистични нагласи на предприятия и домакинства, на фона на сравнително висок растеж на българската икономика. Успоредно с това във външната среда са налице рискове и несигурност, които поради отвореността и международната интегрираност на икономиката ни, могат потенциално да засегнат стопанската конюнктура в България", предупреждава гуверньорът на БНБ.  "Развитието на определени негативни сценарии би могло да изостри аспекти от рисковия профил на банковия сектор. Ето защо е важно с поведението си банките да продължат да отчитат динамиката на основните рискове, в това число на рисковете за доходността и рисковете, свързани с качеството на активите.”

Радев отчита, че през миналата година банките са имали висока капиталова адекватност и ликвидност, кредитна активност, подобряващо се качество на активите и исторически най-висока секторна годишна печалба.