Не е тайна, че българският банков сектор (подобно на глобалния) е в процес на обновление. Под диктата на регулации, технологии, пазарна среда, кредитните институции се стремят да кредитират бизнеса и домакинствата по стандарти, без да поставят на изпитание финансовата система на страната и с разбирането, че предизвикателствата по пътя към еврозоната ще растат.
Сверяване на часовника
Изпитанията за финансовото посредничество няма да намалеят заради нарастващите рискове в икономическата среда в глобален план и влошаването на показателите за икономическа активност.
Тази година отчете голям резонанс в икономиката – избори в България, в Европа, Brexit, търговски войни. Това се отрази на икономиката на еврозоната, на Европа, на света и рефлектира най-вече върху цената на финансирането.
Но през цялата година пътят на българските банки банки беше трасиран от процеси на оценка, в които те доказаха, че не правят компромиси със стандартите – преминаха успешно стрес тестовете на Европейската централна банка, получиха потвърждение за добрите практики, за начина на управление, които по нищо не отстъпват на прилаганите в еврозоната.
Под надзора на БНБ, в ролята на финансови посредници, банките се представиха по начин, който удовлетвори авторитетният европейски регулатор.
Оценката на качеството и прегледа на качеството на активите на банковия сектор и стрес тестовете на шест избрани банки през първата половина на годината отне доста от енергията на кредитните институции, в които обаче продължиха процесите на разнообразяване на услугите с прилагане на иновации и високи технологии, развитие на дигитални канали и други модерни способи на работа с клиенти.
Гуверньорът на БНБ Димитър Радев даде най-важната оценка, че българският банков сектор е в състояние да устои и на най-негативния сценарий.
Препъникамъкът винаги е бил кредитния риск. Регулярният анализ на централната банка, свързан с макроикономическото развитие на страната, което оказва влияние върху кредитоспособността на длъжниците и функционирането на банковата система, през октомври потвърди присъствието на дългосрочни нециклични (структурни) системни рискове в банковия сектор. БНБ задължи всички банки да поддържат буфер за системен риск в размер на 3% от рисковите им експозиции в България.
Политиката на ниски лихви
За едни добре, за други – зле. Ниските лихви стимулират кредитна активност в подкрепа на икономическия растеж, но изкушават банките да смекчават стандартите. Те удрят и по рентабилността на кредитните институции. Затова макропруденциалната политика на БНБ акцентира върху капиталовите буфери, но приложи и индивидуални капиталови изисквания, които ограничиха лесното разрешаване на заеми.
Тези правила за кредитиране през последните години са част от правната рамка на ЕЦБ, одобрени и от БНБ. Освен че допълват съществуващите капиталови изисквания към банките, те са в защита и на кредитополучателите.
Консолидация в мащаба
През 2019 г. консолидационните процеси в банковия сектор се развиха като продължение на миналогодишните. Банка ДСК – част от унгарската ОТП Group, продължи успешно да интегрира придобитата SG Експресбанк, част от френската финансова група Societe Generale SA, като сливането е планирано да приключи окончателно до средата на 2020 година.
Пощенска банка, част от Eurobank Ergasias S.A., приключи придобиването на “Банка Пиреос България”. Вече се разработват общи продукти и услуги за клиентите на двете банки, като плановете са интеграцията трябва да са факт до края на годината.
27 години след първата консолидация, пазарните участници в българският банков сектор намаляват. Едновременно с това кредитните институции растат като мащаб, увеличават активите и печалбите си.
Засега в публичното пространство не се коментират предстоящи банкови сливания и придобивания, но вероятно по-малки банки ще търсят устойчивост при кредитни институции с по-голям пазарен дял. Разбра се, че Инвестбанк планира да излезе на борсата и да покрие капиталовия си недостиг със свеж капитал и конвертиране на дълг в акции. И това е вариант да пораснеш, за да запазиш бизнеса си.


Жена е била затисната от АТВ
"Дъжд" от голове в първия ден на турнира по плажен футбол във Варна
Песков: Русия не вижда перспектива за подобряване на отношенията с ЕС
Българин вкара исторически гол в Бундеслигата
Полицията във Варна хвана сериен крадец на коли
НАТО и ЕС трябва да направят хибридната война на Русия по-скъпа
Как една грузинска банка се превърна в хит за инвеститорите в Европа?
Украйна: Русия подготвя сухопътна офанзива към Киев и Чернигов
Преименувано езеро и мита: Докъде може да стигне търговската война САЩ-Канада
Турция губи репутацията си на евтина туристическа дестинация
На път домашен любимец - ето някои интересни решения
Вандали потрошиха първия Koenigsegg Gemera
Защо полицията в Дубай кара Ferarri, Lamborghini и Bugatti
Новите коли отново ще поскъпнат - производителите посочват сериозен проблем
Възраждането на Yugo продължава с кабриолет
Туск: Следващите 6 месеца ще са решаващи, Русия може да провокира НАТО
Русия учи децата си на война: Оръжия, бойна медицина и оцеляване в училище
Дунав пада до невиждани нива на места: Юлиян Попов с важно предупреждение
След наводнението в Струмяни: Търсят доброволци, вода и оборудване
Турция с остро предупреждение към Украйна след обстрела на турски кораб
преди 6 години Стрес тестът е надзорно упражнение, което чрез хипотетични (подчертавам думата) сценарии цели да оцени способността на банките да поемат неочаквани загуби за капитала.Оценка на банките дали са адекватни или не, в реалния смисъл на думата, се дава на базата на надзорен преглед, като основни показатели за това са отношенията на обща капиталова адекватност и на адекватност на базовия собствен капитал от първи ред.Това как ще се представят банките в едно такова упражнение, зависи силно от заложената методология, която е стандартна (данък върху печалбата от 30% струва ли Ви се възможен сценарий за България?).Гледам желаете да влеете негативизъм, затова погледнете резултатите на други европейски банки от европейския стрес тест, проведен през 2018 г. или дори 2016 г., за да ни кажете там пък кои са "неадекватни" според Вашите разбирания.Как решихте, че тези банки са 33% от сектора? Първо, в упражнението са включени 6 от 20 кредитни институции (не броя клоновете). Второ, на база на какво изчислихте тези 33% - активи, депозити, кредити, кредити към домакинствата, печалба?Преди да пишете подобни коментари (не сте единственият, не го приемайте лично), се замислете, дали толкова негативна енергия е полезна и за Вас.Приятен ден! :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Имам предвид този ing5rov, на който сте отговорили. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Това е *** копейник, зачислен тук да бълва негативизъм и да плюе, не му се връзвайте. Поне да ги избираха с някакви познания. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Значи просто поръчай ти следващата статия, за банките, да е негативна. И всичко ще си дойде на мястото. Няма нужда да ми благодариш за идеята. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години колко процента е измамата в банковия бизнес ? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Не се коментира, че от 6 проверени банки 2 са били принудени да внесат промени поради неадекватност? Интересно, значи 33% от сектора е гнил - и го няма в похвалната поръчкова статия :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар