Икономист: Новият механизъм за определяне на минималната заплата е предвидим

Плюсовете на новия механизъм за определяне на минималната работна заплата (МРЗ), са, че е доста предвидим и не е толкова сложен. Има някои недостатъци от гледна точка на теста за адекватност. Това мнение изрази икономистът и преподавател в УНСС доц. д-р Щерьо Ножаров в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria.

Ножаров посочи кои са четирите основни критерия – малката потребителска кошница, брутната медианна работна заплата, брутната средна заплата и производителността на труда. „Единствената страна от ЕС, която включва издръжката на живота като критерий за МРЗ е Словения, но там се гледа екзистенц минимум“, отбеляза той.

Икономистът припомни, че в указанията на Министерството на финансите към първостепенните разпоредители с бюджетни средства се казва, че минималната заплата в бюджета за 2027 г. ще се покачи с 6,5% (до 660 евро), за 2028 – с 3% (до 680 евро), за 2029 – с 4,4% (до 710 евро).

„Това е интересно, защото според новия механизъм за определяне имаме 4 критерия плюс тест за адекватност (той е на всеки три години), в който участват медианната заплата (на 60%) и издръжката на живота, и така според теста се получава широкия диапазон 636-818 евро, със средно аритметично от 717 евро“.

Според него, за да се спази европейската директива е заложено социалните партньори да могат да се договарят и в по-широк диапазон според икономическия цикъл.

„Наскоро излезе международна прогноза за инфлацията в България за 2027 г. от 3,5%, което е чувствително по-ниско от тазгодишната“, коментира икономистът и заяви, че ситуацията в еврозоната се стабилизира.

Доц. Ножаров обърна внимание, че след като България стана член на еврозоната, Българската народна банка затегна макропруденциалните изисквания след първото тримесечие и в момента не са наблюдават никакви фатални процеси. „Тя го прави с оглед на това, че банките в условията на валутен борд бяха свръхликвидни и имаше риск при намаляването на минималните задлжителни резерви (МЗР) тази ликвидност да се изрази в кредитна експанзия.

По думите на икономиста българските банки (много от тях с централи в чужбина) „се оказаха много зрели“. „Те много внимателно оперират с тази свръх капитализация, която се получи на база свръхликвидността“, подчерта той.

Доц. Ножаров смята, че има умерени тенденции на проблеми, но причината според него е друга – има известното охлаждане на пазара на труда. „Безработицата си остава 4%, но се наблюдава намаляване на обявите за работа, което означава, че сме в началната фаза на ръст на безработицата, която може да достигне 5,5% през следващата година, което обаче не е нещо рисково – средното в ЕС и еврозоната е 6,5%“ констатира той.

Икономистът смята, че това е по-нормалното ниво от гледна точка на еластичност на търсене и предлагане на трудовия пазар. „То мотивира тези, които си предлагат труда да повишават своята квалификация“, изтъкна преподавателят в УНСС.

Той предупреди, че това охлаждане води до риск при банки, които са раздали кредити при много либерални финансови условия, да видят как те стават „лоши“.

Щерьо Ножаров отчете, че се наблюдава и известно охлаждане на пазара на имоти – не толкова като цени, а като брой сделки. „Всичко това показва, че откъм кредитен риск и кредитна експанзия нещата са здравословни и няма никакъв риск за банковата система“, категоричен е той.

Целия разговор вижте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.