Бюджетът на НЗОК ще е над 5 млрд. лв. през 2021 г.

Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) ще разполага с безпрецедентните над 5 млрд. лв. в бюджета си за 2021 година. Това предвижда проектобюджетът на здравния фонд, предложен от Надзорния съвет.

Увеличението е с около 340 млн. лв. спрямо миналата година, което е скромен ръст на фона на очакванията за повече средства заради Covid кризата, а и на фона на ръстовете от предходни години, когато бюджетът на Здравната каса растеше с поне 400 млн. лева годишно.

Проектобюджетът на НЗОК за 2021 г. залага в приходната си част 5,084 млрд. лв., а разходната част за здравноосигурителни плащания за догодина е разчетена на 4,764 млрд. лв. За миналата година приходите бяха 4,744 млрд. лв.  

Средствата по отделните пера нарастват минимално. Парите за болниците се увеличават с близо 130 млн. лв. и ще достигнат 2,374 млрд. лв. при 2,247 млрд. лв. за миналата година. Над 261 млн. лв. са предвидени за първичната извънболнична медицинска помощ, или със 17 млн. лева повече. За специализираната извънболнична медицинска помощ са 283,2 млн. лева при 264 млн. лева за тази година. 

За лекарства, медицински изделия и медицински храни са заложени 1,332 млрд. лв. – с 89 млн. лв. повече на годишна база. За медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ, ще бъдат заделени близо 116 млн. лева.

Близо 192,4 млн. лева ще бъдат за денталната помощ, а медико-диагностичните дейности ще получат 100,9 млн. лв.

Близо 150 млн. лв. за разписани за резерва на НЗОК. Той ще може да се разпределя след 1 април 2021 г. според преходните и заключителните разпоредби.

Болниците, които лекуват пациенти с COVID-19, ще получат повече пари

Болниците, които лекуват пациенти с коронавирус, ще имат възможност да получават повече средства. Лечебните заведения обаче трябва да отговарят на определени условия. Трябва да имат разкрито и функциониращо мултипрофилно спешно отделение, както и клиники или отделения с интензивни, педиатрични, терапевтични и хирургични легла за активно лечение.

Също така да имат разрешение за осъществяване на дейност по минимум 20 клинични специалности, интензивно отделение или клиника с поне 15 изцяло оборудвани легла, медицински персонал, работещ в лечебното заведение на основен трудов договор – не по-малко от 900 души. През лечебното заведение трябва да има месечно поне 1600 преминали хоспитализирани пациенти, а също така и не по-малко от 10 реанимационни легла за лечение на пациенти с коронавирус.

Предвидено е и финансиране за самостоятелните практики на сестрите и акушерките – новост, която беше одобрена през тази година.

За 2021 година се предвижда промяна в бюджета за лекарства. Предлага се да бъде разделен на четири, а не на три групи. В новата четвърта група ще се изнесат скъпоструващите медикаменти – например за редки болести. За тях фармацевтичните компании ще трябва да плащат допълнителни отстъпки, ако лечението на пациентите надвишава прага на ефективност, който е изчислен на три пъти брутния вътрешен продукт на човек от населението.

Бюджетът за новото перо е 490 млн. лв. За останалите три групи съответно бюджетите са 348,5 млрд. лв. за лекарствата с протокол, 322,5 млн. лв. за тези без протокол и 171 млн. лв. за онколекарства в болниците.

Други промени при финансирането на лекарствата предвиждат НЗОК да плаща медикаментите на болниците на най-ниската постигната цена на търговете.

„Новият бюджет на НЗОК ще задълбочи още повече дисбалансите в системата“, коментира Нигяр Джафер, депутат от ДПС и член на здравната комисия в парламента. Действително в сравнение с предишни години този бюджет е с по-малко увеличение, той винаги е бил увеличаван с 400-500 млн. лева  през последните четири години“, каза тя по БНР.

По думите й здравната криза е безпрецедентна и парите за здраве трябва разумно да се контролират: „Нищо, че минава безпрецедентната сума от 5 млрд. лева бюджет в касата, разходите и приходите трябва много скептично да бъдат планирани".

Джафер припомни, че заради коронакризата лечебните заведения не работиха на пълен капацитет и НЗОК спести много средства. Към настоящия момент в Здравната каса има икономии по всички пера, каза тя.

"Нашата прогноза е, че този очакван бюджет ще задълбочи още повече дисбалансите в системата, ще разкрие отново огромните дефицити в системата и ще доведе до фалит на малките общински болници, до пълно изтощение на областните болници“, коментира още депутатът.

Тя обърна внимание, че през преходните и заключителните разпоредби отново се променят текстове, което определи като „нонсенс“ и противоречащо на нормативната уредба. Според нея така спестените средства няма да могат да отидат за лечение, включително за лечение на коронавирус.

Във връзка с възможността болници да получат повече средства за лечение на болни с коронавирус тя каза, че тези лечебни заведения ще са много малко, защото са много високи изискванията, които трябва да се покрият.

„Толерирането на големите болници не трябва да става чрез бюджета на НЗОК, този дисбаланс доведе до фалит на болници, с този бюджет не виждам как ще бъдат подкрепени медицинските специалисти, как ще бъдат подкрепени лечебните заведения на територията на цялата страна“, коментира още Нигяр Джафер.

Според нея освен в Търговище и в Благоевград и в други болници ще има проблеми с кадрите, защото не се състоя реформата в здравеопазването. Джафер посочи, че личните лекари трябва да отпускат PCR тестове при строги критерии, но парите за тестовете трябва да се отпускат не от Здравната каса, а от Министерство на здравеопазването.