Предлагат БНР и БНТ да отчитат бюджетите си публично

БНР и БНТ да отчитат парите си публично пред Съвета за електронни медии (СЕМ) за всяка изминала година. Това са част от предложените промени от Министерство на културата в Закона за радиото и телевизията, публикувани на портала за обществени консултации.

Основата идея е обществените медии да предоставят подробен отчет за източниците и размера на всички приходи, свързани с обществената си мисия, както и за приходите от финансиране на други дейности до 28 февруари на текущата година. От своя страна пък СЕМ трябва да изготвя доклад за въпросния отчет, а Сметната палата ще прави одит.  Отчетът трябва да съдържа и нетните разходи от извършване на обществената услуга. Предлагат се и текстове, уреждащи процедурата по взимането на решение от СЕМ относно размера на нетните разходи от доставянето на обществена услуга.

С новите промени се предвижда още финансирането на обществените медии да става по нова методика, според която ще се дават пари за дейностите им по обществената им мисия. Целта е да се синхронизира нашето законодателство в тази сфера с изискванията на ЕС за правилата за отпускане на държавна помощ. „Ако това не направи е възможно Европейската комисия да поиска възстановяване на държавната помощ от страна на получателя, което включва и лихва“, пише в мотивите. Важна подробност е, че новият закон ще отмени и принципа за определянето на субсидията на базата на норматив за час програма. 

С предложените изменения и допълнения се цели привеждането на частта за фонд "Радио и телевизия" от закона в съответствие със Закона за публичните финанси, както привеждане на финансирането на БНР и БНТ в съответствие с правилата на държавните помощи. Всъщност този фонд така и не стана факт, а за него на практика не се събират такси.

В законопроекта се прави и ново дефиниране на обществената мисия и конкретното определяне на услугите и дейностите, чрез които тя ще бъде изпълнявана. В сега действащата уредба липсва ясна дефиниция на мисията на БНР и БНТ и няма конкретни критерии за финансиране. По-любопитната част от това предложение гласи, че сред медийните услуги на БНР и БНТ са включени и тези, които се предоставят в интернет среда. На практика това означава, че СЕМ ще упражнява надзор и върху тях. Изрично обаче се посочва, че този контрол няма да засяга другите доставчици на медийни услуги.

Според посоченото в предварителната оценка на въздействието в момента един час програма в БНТ струва 1844 лв., а в БНР - 443 лв. Съгласно това бюджетът за телевизията за тази година е близо 71 млн. лв., за 2019 г. е бил 67,7 млн. лв., а за 2018 г. – 65,3 млн. лв.

Собствените приходи на БНТ след приспадане на приспадане на дължимите данъци възлизат на малко над 6 млн. лв. за миналата година. В разчетите за тази година сумата е 8 млн. лв.

В оценката на въздействието се посочва още, че от държавния бюджет за БНР са преведени 23,7 млн. лв. за периода от 1 януари до 31 юли. За тези 7 месеца радиото е получило собствени приходи в размер на 633 187 лв. За миналата година бюджетът на БНР е бил близо 45 млнл лв. Собствените приходи на Националното радио са в размер на 1,82 млн. лв.

Общественото обсъждане на законопроекта ще продължи до средата на ноември.