БНБ: Неспазването на санкциите „Магнитски“ би застрашило банковата ни система

Неспазването на санкциите на САЩ по закона „Магнитски“  може да имат тежки последствия за банковата система. Това заяви управителят на БНБ Димитър Радев по време на изслушването си във временната комисия за установяване на факти и обстоятелства относно действията и бездействията на компетентните български органи във връзка наложените на 2 юни 2021 г. санкции на български физически и юридически лица от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на Министерството на финансите на САЩ на основание Глобалния закон „Магнитски“ за отговорност при нарушаване на човешки права.

Той отчете, че общите кредити на българските фирми от двата списъка „Магнитски“ е 11,2 млн. лв., като спрямо общия размер от 65 млрд. лв. делът им е 0,017%. Привлечените средства на фирми и от двата списъка са 28,4 млн. лв. при общ размер от 97,3 млрд. лв., т.е. 0,029%, посочи Радев пред депутатите. 

Според него в резултат на приетите превантивни мерки от гледна точка на депозити и кредити на засегнатите компании, няма материален проблем, свързан със списъка. По думите на Радев реалният проблем е, че всяка от българските банки , която не прилага санкциите, може да бъде припозната и включена в санкционния режим. „Това вече ще бъде проблем, това е и причината за превантивните ни мерки“, обясни той.

„Ние не бяхме изненадани от това развитие, разбираме напълно, че става въпрос за юридически казус, но банките не са в състояние да изчакат решаването на цялата тази съвкупност от проблеми. Забавянето при тях, както се вижда в примера, който дадох, може да им струва много скъпо", каза още Димитър Радев.

Той е категоричен, че БНБ и търговските банки бяха добре подготвени за подобна ситуация като тази със списъка „Магнитски”.

Има случаи на лица от списъка „Магнитски”, на които са наложени санкции още преди публикуването на списъка, добави Радев. Санкциите са наложени по силата на НАП или съдебно решение. Ние нямаме информация за наложени санкции, различни от законовия ред, още по-малко по разпореждане на БНБ. БНБ няма права и отговорност да изисква такива санкции, категоричен беше Димитър Радев.

Важен показател за това, че превантивните мерки са работели, дори преди обявяването на „списъка Магнитски“, е размерът на кредитите и депозитите на засегнатите лица. По думите на управителя на БНБ те са незначителни в сравнение с общото кредитно портфолио и депозитната база на банките.

Той посочи за пример латвийска банка, която на 13 февруари 2021 г. не е взела никакви мерки към лица, засегнати от американския закон, поради което кредитната институция е влязла в санкционния списък на международната банкова система, а на 24 февруари тя е обявена в несъстоятелност.

Различното в създалата се ситуация е, че имаме едностранен акт на трета страна и България не прилага нито международно, нито европейско право, уточни от своя страна правосъдният министър проф. Янаки Стоилов, който също бе в залата. Той обяви, че по инициатива на Министерство на правосъдието е създадена работна група, в която влизат Министерството на финансите, БНБ и Министерство на външните работи. Целта на работната група е да се  изготви проект на Закон за защита на извънтериториалните последици от санкционното законодателство на трети страни. Според Стоилов трябва да се обсъди общ механизъм, защото ситуацията е прецедент и има нужда да се създаде нормативен ред, който да създаде предвидимост.

Припомняме, че преди седмица служебният министър на финансите Асен Василев предупреди, че има вероятност да има допълнителни санкции по закона „Магнитски“, тоест още лица да бъдат включени в списъка.