Парламентът окончателно одобри промените в закона за корпоративните данъци

Без дебати Народното събрание одобри на второ четене промените в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), внесени от Министерския съвет през декември 2021 г.

Основните промени са свързани с необходимостта от пълно въвеждане в националното данъчно законодателство на европейска директива за установяване на правила срещу практиките за избягване на данъци, които пряко засягат функционирането на вътрешния пазар по отношение на несъответствията при хибридни образувания и инструменти, включващи трети държави.

Предлага се приравняване на определени хибридни образувания, учредени или установени в страната, които са извън обхвата на данъчно задължените лица, посочени в действащия ЗКПО, в случай че са налице такива, на данъчно задължени лица при определени условия. Тези правила няма да се прилагат за колективните инвестиционни схеми.

По този начин всички данъчно задължени лица в България, които подлежат на облагане с корпоративен данък и имат контролирани чуждестранни дружества, независимо от формата на облагане на тези контролирани чуждестранни дружества, ще попадат в обхвата на специфичните правила за определяне на данъчния финансов резултат в случаите на контролирано чуждестранно дружество.

Със законопроекта се предлага и изрично уреждане на данъчното третиране на резултата от договори за продажба с обратен лизинг, класифициран като оперативен в случаите, в които се прилагат Международните счетоводни стандарти.

По-конкретно счетоводно отчетените разходи, приходи, печалби и загуби във връзка с договори за продажба с обратен лизинг, класифициран като оперативен лизинг, съгласно Международните счетоводни стандарти, при продавачи лизингополучатели, няма да се признават за данъчни цели. Активи с право на ползване във връзка с договори за продажба с обратен лизинг, класифициран като оперативен лизинг, съгласно Международните счетоводни стандарти, признати при продавачи лизингополучатели, не са данъчни амортизируеми активи. 

Вносителите очакват, че с промяната ще бъдат ограничени случаите на данъчно планиране, водещи до данъчно необлагане или до значително по-ниско облагане, съответно до намаляване на възможностите за злоупотреби и отклонение от данъчно облагане.

В Преходните и заключителните разпоредби са предвидени промени и в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, съгласно които се дава възможност справките за изплатените през годината доходи и за удържаните през годината данък и задължителни осигурителни вноски на еднолични търговци или самоосигуряващи се лица, които са починали през данъчната година, да могат да се подадат от техните наследници по закон или по завещание, както и от заветниците или от техните законни представители. С измененията се очаква да се улеснят данъчно задължените лица и да се намали административната тежест.

Заседанието продължи с приемането на промени в Закона за ДДС, но по средата на точката се наложи да бъде обявена почивка, за да се събере кворум. След спор за удължаване на парламентарното време и колко да продължи парламентарният контрол, времето беше удължено до гласуването на промените по ДДС, след което да се предвиди време за парламентарен контрол (3 часа).

В днешния дневен ред е предложението на Десислава Атанасова от ГЕРБ и група народни представители за въвеждане на компенсаторен механизъм в пълен размер за небитови крайни клиенти на електроенергийния пазар на вероизповеданията, общините, социалните структури, образованието и здравеопазването. Според ГЕРБ обаче управляващите умишлено разводняват днешното заседание, за да не се стигне до тази точка.

От "Възраждане" пък настояват да отпадне "зеленият сертификат" за влизане в сградите на Народното събрание.

От 11:00 часа бе предвиден парламентарен контрол, на който участие трябва да вземе и премиерът Кирил Петков.