Депутатите успяха да гласуват бюджета на съдебната власт

Трудностите около гласуването на държавния бюджет продължават. След като вчера на депутатите им отне над 12 часа да приемат на второ четене чл. 1 от законопроекта, днес им отне повече от 3 часа да приемат план-сметката на съдебната власт.

Основният дебат, който започна още вчера, бе за 20 млн. лв., които да бъдат взети от бюджета на Висшия съдебен съвет (ВСС) и да бъдат дадени на БАН за финансиране на проекти.

„Да не правим реформи през задния вход и то с предложения между първо и второ четене на народни представители, дайте конкретни решения през други закони, не през държавния бюджет“, призова Александър Иванов от ГЕРБ-СДС.
От „Възраждане“ обвиниха управляващите, че така предложеният разчет е опит за лична вендета с главния прокурор Иван Гешев.

Министърът на правосъдието Надежда Йорданова, която бе в залата, опита да защити разчетите, като обясни, че не става въпрос за намаляване на средствата за съдебната власт, и в частност за прокуратурата, а напротив – за увеличаване спрямо миналата година. По думите ѝ са направени структурни промени благодарение на които спорните 20 млн. лв. да бъдат осигурени безпроблемно. За пример Йорданова посочи преминаването на Бюрото за защита на свидетелите към Министерството на правосъдието.

От ДПС обявиха, че управляващите са по-лоша версия на ГЕРБ, защото заради фиксирането върху главния прокурор се наказват всички български граждани, които очакват справедливо правораздаване. „Създавате условия прокуратурата да не функционира нормално. Решенията на Конституционния съд по темата са еднозначни, че всяко действие, което води до нарушаване работата, ефективността на съдебната система, е основание за противоконституционност“, каза Хамид Хамид от ДПС. 

Колегата му Йордан Цонев заяви, че създалата се ситуация не предлага реформа, а е „наказателна акция“.
Явор Божанков от БСП пък обясни, че намалението с 20 млн. лв. не може да застраши работата на съдебната власт, в частност на прокуратурата.

Според окончателните текстове заложените приходи, помощи и дарения по бюджета на съдебната власт са в размер на 95 млн. лв. Разходите възлизат на 939 млн. лв., като от тях 26,3 млн. лв. са капиталови.

ВСС ще получи 47,3 млн. лв., Върховен касационен съд – 24,2 млн. лв., Върховен административен съд – 29,1 млн. лв. За Прокуратура на Република България са предвидени 332,794 млн. лв., а за съдилища – 488,074 млн. лв.

Разходите за Инспектората към Висшия съдебен съвет възлизат на 11,389 млн. лв. Резервът за непредвидени и/или неотложни разходи на съдебната система е 900 хил. лв.

Максималният размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2022 г., е 133,319 млн. лв. Максималният размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани, е 106,969 млн. лв.

Утвърдените максимални размери на ангажиментите за разходи и на новите задължения за разходи могат да се увеличават с до 20 на сто по решение на ВСС, записаха още депутатите в Бюджет 2022. В едномесечен срок от обнародването на постановлението за изпълнението на държавния бюджет ВСС представя в Министерския съвет, в Сметната палата и в Министерството на финансите утвърдените бюджети на органите на съдебната власт.

След няколко прекъсвания и бурни дебати, депутатите успяха да приемат и бюджета на Народното събрание. Предложението на Румен Гечев от БСП заплатите на народните представители да бъдат замразени и парите пренасочени за политики към хората с увреждания не получи парламентарна подкрепа. Предложението беше направено във връзка с идеята за замразяване на заплатите на народните представители към нивата за месец декември 2021 година, но явно все още няма коалиционно единство по този въпрос.