Защо инвеститорите не вярват, че Испания няма нужда от помощ?

Испанското правителство отрича коментарите, че ще прибегне до спасителния план на Европейския съюз (ЕС) и Международния валутен фонд (МВФ) за подпомагане на еврозоната на стойност 750 млрд. долара. Не беше много отдавна обаче, когато гърците излъчваха подобни неубедителни опровержения, пише Wall Street Journal, припомняйки, че бюджетният дефицит на Испания е 11,2 на сто от БВП.

Не само правителството на Испания има проблем с финансирането, но също и болшинството от фирмите и финансовите институции в страната, които са отбягвани от международните капиталови пазари, твърди Франсиско Гонзалес, президент на BBVA – втората по-големина банка в страната.

Испанските банки са обременени от лоши заеми към сектор на строителството и недвижимите имоти. В резултат на това Европейската централна банка (ЕЦБ) все повече се превръща в техен кредитор от последна (и единствена) инстанция.

Застъпниците на държавните стимули обвиняват правителствените рестрикции за задушения икономически растеж и подкопаното инвеститорско доверие в способността на страната да рефинансира падежиращите си дългове. Според тях цената, на която правителството се финансира е висока, тъй като то не заема достатъчно.

Бюджетните ограничения, които в случая с Мадрид означават опит дефицитът да бъде сведен до все още внушителните 9,8% през 2010, обаче не са причината за рекордния спред по испанските държавни облигации спрямо базовите германски.

Всъщност опитът на премиера Хосе Луис Родригес Сапатеро да подкрепи икономиката допринесе за сегашната криза. През ноември 2008, когато безработицата бе 13,4%, той стартира стимулиращ пакет в размер на 11 млрд. евро, който трябваше да създаде 300 хил. работни места. Но точно както и в САЩ, очакваното икономическо чудо така и не се състоя, а безработицата вече достигна 20%.

Критиците са прави в едно: инвеститорите са обезпокоени от перспективите за растеж пред испанската икономика. Проблемът не е, че държавните разходи са прекалено орязани, а че съпътстващите реформи са твърде плахи.

Дори МВФ напоследък призова за реформи, насочени към възстановяване на конкурентоспособността на испанската икономика. От фонда предупредиха, че „трудовият пазар не работи“. Наистина повечето работещи испанци са на постоянни договори и се радват на привилегии и закрила, която излиза скъпа на фирмите, принудени да съкратят служители, което намалява изобщо стимулите за наемане.

Затова правителството се съгласи да намали обезщетенията при съкращение от 45 на 33 дни за прослужена година. Но и това не е малко - в Холандия обезщетението за работници под 35 години е в размер на половинмесечна заплата за прослужена година. Освен това новият закон ограничава временните контракти, допълнително сковавайки трудовия пазар.

Мадрид е все още твърде предпазлив в оздравяването на спестовните си банки (т. нар. каси), които са един от големите проблеми на банковата система в страната. Контролирани обикновено от местните управи, те отговарят за половината от кредитния бизнес в Испания.

Правителството ги подтиква към сливания като условие за достъп до финансиране. 35 от 45-те каси са в преговори относно сливания, но с тенденция да запазят отделните си ръководства и централи, което няма да доведе до желаното намаление на разходите.

За да успокои финансовите пазари, Испанската централна банка обяви, че скоро ще проведе „стрес-тестове“ на банките в страната, за да провери дали са достатъчно капитализирани. Дали ще бъде постигнат успокоителен ефект зависи от това как инвеститорите ще възприемат параметрите, които централната банка ще заложи в своите тестове.

Несигурността пред испанския банков сектор ще изчезне реално само след незабавно признаване на загубите в сектора на недвижимите имоти, рекапитализация и съкращаване на разходите.

Правителството на Сапатеро в момента прави предпазливи стъпки към решаване на някои от структурните проблеми на испанската икономика. Далеч по-смели ходове ще са необходими обаче, за да се разсеят слуховете за прибягване до спасителния пакет на ЕС и МВФ.