42% от луксозните лодки в Италия са собственост на бедняци

Че равнището на данъчни престъпления в Италия e ужасно високo, не е тайна. Сега обаче Марио Монти, който наследи Силвио Берлускони на премиерсия пост в страната, се опитва да заздрави данъчната система на страната, пише Business Insider.

Макар и все още временна, една от наскоро въведените мерки на правителството на Монти предвижда забрана за плащане на сметка за повече от 1000 евро в брой. Водят се и разговори за въвеждане на нов данък за богатите, за да се запушат дупките в изтърбушените финанси на страната. Проблемът е, че идентифицирането на богатите няма да е никак лесно. 

Италианският всекидневник Il Sole 24 Ore публикува няколко доста стряскащи факти.

Така например 42,4% от 42 000 луксозни лодки в Италия са собственост на хора, които са декларирали, че печелят по-малко от 20 000 евро годишно. Такива бедни хора биха  избегнали без проблеми новия „данък богатство“, ако събирането му трябва да се основава единствено на деклариран годишен доход.

Разбира се, който има хубава лодка, се нуждае и от впечатляваща кола, за да стигне до нея.

В Италия, изглежда, има повече от 200 000 собственици на луксозни автомобили от марките Mercedes и BMW, но тези бедни хора успяват да печелят едва между 20 000 и 50 000 евро годишно. Или по-скоро те просто декларират тези доходи пред италианските данъчни служители, а останалото очевидно е изразходвано за последния модел Mercedes и струващата 1 млн. евро моторна яхта.

Може би тези умни италианци декларират само онова, което им остава след като са платили застраховките и разходите за акостирането на големите си лодки?

И така, италианските данъчни започнаха да търсят триковете, с които италианците крият истинското си състояние.

Някой ден, може би, любопитните истории като тази за италианеца, който с годишен доход от едва 500 евро успя да стана собственик на 5 автомобила Ferrari, може би ще се превърне в минало.

Единственото притеснение сега е какво ще направят фантастичните италиански политици с всички пари, които бъдат иззети от укривателите на данъците. Италианските правителства не се славят с разумно управление на финансите на страната си.

Някои, като бившия министър-председател Бетино Кракси например, са заподозрени, че удържат по малко и за себе си, може би за да си купят впечатляващи яхти.

Ограничаването на данъчните престъпления в Италия може да засегне и някои италиански политици, дори и ако тяхното "улавяне" не бъде отразено на страниците на пресата в Италия.

А междувременно Италия трябва първо да идентифицира богаташите си, преди дори да започне да мисли за въвеждането на подобен данък.