ЕЦБ може да получи право на вето върху сливанията на банки

Европейската централна банка (ЕЦБ) ще има право на вето върху сливанията на банки в страните, които се включат в надзорната й схема, гласи едно от предложенията, целящо да успокои дълговата криза в региона, съобщава Bloomberg.

Националните регулатори ще уведомяват ЕЦБ за предложените сливания и придобивания в банковия сектор най-малко 10 дни преди крайния срок за приключване на сделките, предвижда компромисният план за мандата на институцията.

ЕЦБ „ще решава дали да се противопостави на придобиванията“, се посочва в документа. Предложенията предвиждат и създаването на панел към централната банка, който да наблюдава решенията на надзорния орган.

През юни и октомври европейските лидери се съгласиха да създадат система за единен надзор над европейските банки, за да разделят рисковете, свързани с финансовия сектор, от дълговите проблеми на отделните страни. Заложена е и идеята окончателно споразумение да бъде постигнато до 1 януари 2013 г.

Ако единният надзорен орган бъде създаден през следващата година, това ще позволи на спасителния фонд за еврозоната да предложи директна подкрепа на нуждаещите се банки.

„Панелът към ЕЦБ, който ще наблюдава решенията на надзорния орган, ще е достатъчно авторитетен, за да може да предложи правно становище за легитимността на действията на централната банка“, се посочва в документа.

Предложенията ще предоставят на ЕЦБ и правото да изисква от отделните банки да увеличават капитала си, да понижават рисковите си експозиции и да предоставят информация за степента на ликвидност на активите си.

На 14 ноември вицепрезидентът на ЕЦБ Виторио Констансио заяви, че единният банков надзор трябва има правомощия над всички институции в еврозоната, с което се противопостави на германския финансов министър Волфганг Шойбле и неговата идея за ограничаване на обхвата на централизирания надзор единствено до системно важните институции.

ЕЦБ трябва да има възможност да упражнява контрол върху всички банки във включилите се страни, дори ако в системата е „заложена голяма степен на децентрализация“, коментира Констансио.

Люксембург, Финландия и Холандия също искат промяна в първоначалния план на ЕС за предоставяне на по-широки правомощия на Централната банка.

Планът предизвика реакция и от страни извън еврозоната. Шведският финансов министър Андреас Борг заяви, че най-вероятно ще е необходима „техническа промяна“ на договора за ЕС, ако новият надзорен орган бъде създаден като част от ЕЦБ, но има правомощия и над страни, които не са във валутния съюз.