Банките в Източна Европа се борят за правна сигурност

За да привлекат чуждестранни инвеститори, страните от Източна Европа трябва да намлят бюрокрацията и да създадат правна сигурност, смята новият президент на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) Сър Сума Чакрабарти.  В интервю за информационна агенция Ройтерс в петък той заяви, че страните на Балканите са особено зависими от инвеститори от Гърция, Италия и други държави от еврозоната.

Но тези инвеститори искат стабилни правни системи и последователно прилагане на законите. Реформите пък са осъществявани в различните страни по много различен начин, разкритикува роденият в Индия Чакрабарти, който встъпи в длъжност едва преди четири месеца. Като положителен пример той посочи Словения - за разлика от отрицателните примери в Унгария.

В действителност темповете на растеж в Източна Европа са намалели наполовина след избухването на икономическата криза. Западните банки са изтеглили от средата на миналата година насам 55 милиарда евро от региона. Инвестициите са оскъдни, безработицата често е висока, много страни са изправени пред рецесия. Разбира се, има светли петна, като Полша или Турция, големи страни, които могат да се опълчат на низходящата тенденция. Но малките страни на Балканите са застрашени от възможния предстоящ гръцки фалит. България, Сърбия, Албания, Македония - в много от тези страни гръцките банки държат до 30% от финансовия сектор, казва още Чакрабарти.

Според него банките са преодолели вече най-лошите проблеми с ликвидността: сега  неговият институт ще се фокусира отново върху реалната икономика. Заедно със Световната банка и Европейската инвестиционна банка, ЕБВР представи нов пакет от над 30 млрд. евро. От тези пари четири милиарда идват от ЕБВР - от гледна точка на Чакрабарти това е важна стъпка.

„Но парите са само част от отговора ", казва Чакрабарти. Източна Европа се нуждае от нова посока. „Търсенето от Запад се срина. Дали някога ще се възстанови в същата степен, не е сигурно. Компаниите в източната част на континента ще трябва да простират пипалата си и в други части на света. Към Азия и Северна Африка. Много източноевропейски страни са поддържали добри отношения по комунистическо време с тези региони. Старите връзки трябва да бъдат възстановени - наред с други идеологически предпоставки“.

Само така някога регистриращият бум регион ще може да се върне към предишните успехи. "Растежът ще се върне. Може би не през следващите три години, пет или седем до старите темпове на растеж, но все пак е твърде възможно. Заради спадналите заради кризата заплати много страни в източната част на континента са станали още по-конкурентни и сега се конкурират с Азия. Фирмите сега все по-често ще се сблъскват с избора да произвеждат в Китай или България. Много избират България. Не без основание: нивото на заплатите не е значително по-високо, отколкото на брега на Народната република, пазарите в Западна Европа са близки, а служителите са добре обучени“.

„В Източна Европа вече не става въпрос за преживяване, а за ръст“, убеден е Чакрабарти. Но това не става само с пари. И правителствата трябва да са готови за реформи. „Искаме да върнем обратно чуждестранните директни инвестиции. Но тези 4 млрд. евро могат да създадат добавена стойност само, ако полиците приложат това, което се случва в Словения“. А кризата кара  Чакрабарти да вярва, че правителствата няма да лежат на стари лаври, а ще изпълняват поне част от обещанията си.

ЕБВР принадлежи на 65 акционери, като най-големият са САЩ с 10% от акциите с право на глас. Германия, Франция и Италия, както и Япония имат по 8%.

Банката бе създадена през 1991 г., за да подпомага страните от Средна и Източна Европа по пътя им към пазарната икономика. В момента институцията оперира и в Азия, а отскоро и в Северна Африка и Близкия Изток.