Доверието в европейските институции изстива

Европейският съюз (ЕС) никога не се е радвал на широко одобрение от страна на европейците, а с настъпването на кризата доверието в институциите на общността и ползите, които предоставят, спада по-бързо от всякога, сочат резултатите от проучване на общественото мнение, осъществено от Pew Research Center.

Анкетите са проведени през март в Германия, Великобритания, Франция, Италия, Испания, Гърция, Полша и Чехия, като във всяка страна са участвали между 700 и 1 100 пълнолетни лица.

Разочарованието в по-големите държави-членки в съюза се е задълбочило, показват данните от допитването, цитирани от New York Times. Все повече граждани се противопоставят на прехвърлянето на повече правомощия на институциите на Европейския съюз, въпреки че това ще съдейства за превръщането на еврото в стабилна валута в дългосрочен план.

“Усилията през последния половин век да се създаде една по-обединена Европа сега са основната жертва на кризата в еврозоната”, се посочва в доклада, озаглавен “Новият болен човек на Европа: Европейският съюз”.

Най-ясни са негативните тенденции във Франция, допълват експертите. През миналата година 60% от анкетираните французи са изразили задоволство от ЕС, докато тази година с положителна нагласа са само 41% от участниците в проучването, което е най-резкият годишен спад на доверието в европейските институции в страните от общността.

Резултатите съответстват в известна степен на здравето на икономиката на съответната страна. Гърците и италианците например имат още по-малко доверие в европейските институции, докато в Германия 60% от населението има благоприятни впечатления от съюза.

“Франция и Германия се изправят пред различни предизвикателства и изглеждат така, сякаш са държави на различни континенти, а не в рамките на единния европейски пазар”, посочват авторите на доклада. Песимистичното настроение обаче е разбираемо, като се има предвид кризата. “Гражданите очакват по-бърза и ефективна реакция на кризата и се оплакват от продължителните процедури, многото срещи, трудните дискусии”, допълват експертите.

“Това обаче е парадокс, тъй като ЕС направи много големи стъпки към по-нататъшна интеграция и засилване на паричния съюз. Започнаха да се обсъждат и възможни форми на политически съюз, но хората все още са разочаровани”, посочват експертите.

Най-слабото влошаване на настроенията е отчетено във Великобритания, но там така или иначе икономическият съюз винаги е бил по-слабо популярен.

Във Франция обаче 77 на сто от анкетираните смятат, че по-засилената интеграция е навредила на икономиката. Спрямо предходната година се отчита увеличение от 14 процентни пункта. Настроенията в Италия са още по-песимистични – масовото схващане е, че страната губи от членството си в Европейския съюз.

Французите освен това демонстрират нежелание да предоставят финансова помощ на затруднени държави-членки. Освен това гражданите на Франция смятат, че с въвеждането на еврото всичко е станало много по-скъпо, а заради кризата работните места не достигат, тъй като хора от затруднените държави заминават за Франция, за да търсят препитание.

Голямата изненада е заключението, че германците не са чак толкова против спасяването на затруднени държави, колкото германските политици твърдят. Над половината от анкетираните посочват, че подкрепят финансовите пакети за затруднените държави от съюза.

В Германия освен това подкрепата за еврото е стабилна, защото единната валута е от полза за експортно ориентираната икономика на страната.