Сянката нa международната несигурност тегне върху турската икономика

Преди четири месеца капиталовите пазари в Турция успяха да си извоюват ново покачване на кредитния рейтинг и достигнаха нови върхове. Министър-председателят Реджеп Тайип Ердоган се похвали, че светът е заслепен от местната икономика, обещавайки, че ще я превърне в една от десетте най-могъщи в света.

Повратната точка обаче се оказаха първите сигнали от страна на Федералния резерв на САЩ за ограничаване на стимулите за икономиката, които през последните години спомогнаха за финансирането на бързия растеж в развиващите се икономики.

Инвеститорите бяха стреснати и от все по-враждебната реторика на Анкара към чуждите капитали, от непохватния отговор на антиправителствените протести и най-вече от перспективата за военни действия в съседна Сирия.

В резултат на това основният бенчмарк в страната изгуби около една трета от стойността си след постигнатите рекордни стойности в средата на май. Лирата пък се срина до рекордно ниски нива, а доходността по облигациите се удвои до 10%.

В стремежа си да спре спада на националната валута Турската централна банка пласира на международните пазари повече от 15% от своите нетни капиталови резерви, вследствие на което милиарди долари напуснаха страната, припомня Wall Street Journal.

"Дните, когато Турция смяташе, че пазарните колебания са отминали, са в историята", каза Йълдъз Мерт, главен икономист в Burgan Bank. "Страната е на прага на ясно изразена криза или на години на бавен растеж, които ще се усещат като рецесия", допълни още тя.

Досега Турция успяваше да устои на глобалните икономически сътресения от последните десет години, оставайки до голяма степен невредима. Вълната от прииждащи чуждестранни капитали в размер на близо 100 млн. долара подпомогна бума в строителството и потребителските разходи.

В номинално изражение брутният вътрешен продукт (БВП) на страната нарастваше със средногодишен темп от 5 на сто след идването на Ердоган на власт през 2002 г. Доходът на глава от населението пък скочи три пъти до около 10 000 щатски долара на година, което помогна на Ердоган да спечели три поредни мандата, всеки път с все по-голямо мнозинство.

Първите негативни сигнали за икономиката дойдоха през 2011 г. , когато в резултат на кредитните проблеми дефицитът по текущата сметка на Турция нарасна до рекордните 78,4 млрд. долара, или 10% от БВП.

Опасенията за способността на Анкара да изплати краткосрочния си външен дълг предизвикаха масови разпродажби на турската валута, която поевтиня с близо 20% спрямо долара. Спадът задейства двуцифрена инфлация и реакцията на централната банка доведе до рязко забавяне на растежа през миналата година – до 2,2% спрямо 8,8% през 2011 г.

Сега турските активи се колебаят отново около рекордното дъно. 17-процентовият спад на лирата я прави една от най-лошото представящите се валути в развиващите се пазари заедно с паричните средства на Индия, Бразилия и Индонезия. В края на миналата седмица турските пари удариха рекордните 2,08 спрямо долара преди да затворят на ниво от 2,07. Въпреки това централните банкери в Анкара отхвърлиха възможността за повишаване на лихвените проценти с оглед на засилващата се перспектива за военни действия на САЩ срещу Сирия.