Защо Air France трябва да ускори навлизането си на нискобюджетния пазар

В момент, когато ръководството на Air France е замразило до декември проекта Transavia Europe*, срещу който пилотите стачкуват, без съмнение не е безполезно да насочим отново вниманието си към битката, която се разиграва пред очите ни, в европейското небе, между нискобюджетните и водещите авиокомпании, пише Еманюел Комб във френския вестник Les Echos.

На първо място, това е, откровено казано, битка между гиганти. Преценете сами: при нискобюджетните Ryanair има над 300 самолета, easyJet - 200, без да броим нарастващата мощ на Vueling и Norwegian, които разполагат заедно с флотилия от 160. 

При трафик на нискобюджетните авиокомпании от 200 милиони пътници в Европа на двата лидера се пада дял от 70%. С две думи, в този сектор концентрацията на пазара изглежда правило и, като изключим появата и отпадането на нови играчи, утре ще има място само за няколко водещи компании с необходимия критичен размер.

При тези условия, за да бъдеш равностоен на гигантите, е задължително да виждаш далеч напред в бъдещето, за да не бъдеш изтласкан в периферията. Освен това изглежда рисковано да чакаш нискобюджетните авиокомпании да станат част от установения ред - както стана в САЩ със Southwest Airlines - ако нискобюджетните авиокомпании обогатяват предлагането си, те го правят досега при стриктен контрол на своите разходи.

На второ място, нискобюджетните авиокомпании са далеч от това да превземат Европа въпреки присъствието си от 45%: пазарът все още нараства, движен от туристическата клиентела, и прогнозата за пазарен дял от 60% през 2020 г. изглежда реалистичен сценарий.

Да не забравяме, че нискобюджетните авиокомпании се появиха при нас едва преди 15 години, за разлика от САЩ, където първите бяха създадени още през 70-те години на миналия век.

Налице са по-конкретно възможности за развитие в държави като Франция, където този тип въздушни превозвачи все така нямат кой знае какви позиции, с пазарен дял от порядъка на 20%, и където потенциалът за износ и внос на туристи изглежда огромен, предвид привлекателността на нашата страна.

В този нестабилен контекст стратегията на нискобюджетните авиокомпании може да бъде оприличена по-скоро на война с бързи придвижвания на сили, чийто основен залог е кой първи ще завладее все още неразработени територии, отколкото като позиционна война, при която всеки защитава своите позиции.

Бързината, било то при откриването на нови линии, избора на летища, повишаването на мощта, въвеждането на търговски иновации, следователно се превръща в ключов фактор за успеха. Иначе казано, предизвикателството пред една нискобюджетна авиокомпания е да расте много бързо, без обаче да губи своята гъвкавост и способността си да извлича полза от всяка ситуация.

Случаят с Ryanair е красноречив в това отношение: след като избра малките летища и сведения до минимум персонал, ирландската компания реши да направи в края на миналата година един колкото бърз, толкова и радикален завой в своята стратегия, за да отговори по-добре на нуждите на своята бизнес клиентела. Няколко месеца по-късно Ryanair вече отвори бази на летища като тези в Рим и Брюксел.

На последно място, бойното поле за нискобюджетните авиокомпании, поради самата им същност, е Европа. Първо, това е така заради критичния размер: националните територии са прекалено оскъдни, за да поемат флота на тези превозвачи.

Въпросът опира и до популярността на съответната марка сред клиентите, а оттам - и до способността за генериране на равновесен трафик: когато една компания е също толкова известна в точката, от която излита, колкото и в дестинацията, за която пътува, тя може да пълни повече самолетите и в двете посоки, през цялата година...

Случаят с easyJеt е показателен в това отношение: тази компания не се възприема вече като английска, а по-скоро набляга на своята европейска идентичност, с подчертан интерес към определени места.

Ако битката за полетите на къси и средни разстояния все още не е приключила в Европа, едно нещо е сигурно: тя очевидно ще се разгърне около модела на нискобюджетните авиокомпании - модел, който е по-пригоден към очакванията на туристическата клиентела. И дори около модела на няколко големи компании, които имат решително европейска стратегия и амбиции.

*Правителството и Air France показаха вчера липса на единна позиция по плана за развитие на Transavia и все още няма яснота каква ще бъде съдбата на проекта за развитие на нискотарифния филиал на превозвача.

(БТА)