Последствията за банките на Гърция след дефолта към централната ѝ банка

След като Гърция не успя да плати вноската си от 1,5 млрд. долара към Международния валутен фонд (МВФ), последствията от дефолт ще стават все по-сериозни заради липсата на програма, която да гарантира плавното опериране на банковата система чрез ликвидността на Европейската централна банка (ЕЦБ), коментира Ekathemirini.

Освен че страната не успя да плати вноската си към фонда, тя не изплати и задължението си от 472 млн. евро към Централната банка на Гърция, което означава, че може да се окаже с два дефолта по дълговете си.

Отказът от плащане към МВФ и най-вече към централната банка (т.е. към Евросистемата) ще бъде ужасяващо за страната от гледна точка на решенията на ЕЦБ, чийто Управителен съвет заседава днес, за да реши каква да бъде реакцията спрямо последните развития.

Страната вече е неплатежоспособна, банките ѝ - също. ЕЦБ вече не може да оказва подкрепа на неплатежоспособните банки и дори може да изиска изплащането на всичките 89 млрд. евро, които е дала на заем на гръцките банки чрез програмата си за спешна ликвидна помощ (ELA).

Освен това Гърция се лишава от спасителните средства, които щеше да получи в контекста на втората спасителна програма на стойност 16,3 млрд. евро – 10,9 млрд. евро неизползвани фондове за спасяване на банките, 1,8 млрд. евро от последния транш на програмата и 3,6 млрд. евро от печалбата на Евросистемата от притежаването на гръцки държавни облигации за 2014 и 2015 г.

Не на последно място отпаднаха всякакви надежди, че Гърция ще се върне обратно на паричните пазари. Както дефолтът, така и липсата на спасителна програма са фактори, които отблъскват инвеститорите.

Всичко по кризата с Гърция четете тук!