Волатилните пазари стопиха активите и приходите на фондовете в Европа

Активите и нетните приходи на инвестиционните фондове в Европа намаляват през третото тримесечие на 2015 г., след като волатилните пазари през август и септември доведоха до спад на новопривлечените инвестиции. Въпреки това броят на фондовете нарастват. Това разкриват актуалните данни на Асоциацията на европейските фондове и управляващи дружества (EFAMA).

В периода юли-септември европейският инвестиционен пазар привлича 88 млрд. евро, след като през второто тримесечие нетните приходи на предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (UCITS или ПКИПЦК) и алтернативните инвестиционни фондове (AIF, или АИФ) бяха 162 млрд. евро.

През третото тримесечие общите активи, контролирани от европейските инвестиционни предприятия, намаляват с 4,1% на тримесечна база дo 12,114 трлн. евро. От друга страна обаче общият брой на фондовете на Стария континент се покачва с 0,5% през периода и в края на септември те са вече са 55 736.

През третото тримесечие на годината нетните приходи от продажби само на предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа свиват 2,07 пъти спрямо второто тримесечие до 55 млрд. евро, показват още данните на EFAMA. За сравнение – в през периода април-юни 2015 г. нетните им приходи от продажби възлизаха на 114 млрд. евро.

Графика: EFAMA

Дългосрочните колективни инвестиционни схеми, в които не се включват фондовете на паричния пазар, записват спад на нетните приходи от продажби от 4,36 пъти за три месеца база до 33 млрд. евро, докато през миналото тримесечие бяха 144 млрд. евро.

Сред тях фондовете, инвестиращи в акции, привличат нови 13 млрд. евро, което е 1,69 пъти по-малко от привлечените 22 млрд. евро през второто тримесечие на годината. Облигационните фондове регистрират нетни отливи за 19 млрд. евро, докато през периода април-юни 2015 г. записаха притоци от 32 млрд. евро.

Нетните приходи от продажби на смесените фондове пък достигат до 34 млрд.евро през третото тримесечие на годината, като спадат два пъти от 72 млрд. евро, колкото бяха в края на юни.

Фондовете на паричния пазар пък регистрират нетни притоци от 21 млрд. евро, докато през второто тримесечие на годината отбелязаха нетни отливи за 30 млрд. евро, сочи още статистиката на EFAMA.

Разбивката по страни показва, че през третото тримесечие на 2015 г. най-много нетни приходи записват фондовете в Люксембург – 28,6 млн. евро. След тях се нареждат фондовете от Ирландия със 7,6 млрд. евро, Франция с 2,4 млрд. евро и Великобритания с 1,8 млрд.евро. Швейцарските фондове пък имат най-големи нетни отливи – от 0,8 млрд. евро, следвани от шведските с 0,2 млрд. евро.

За деветте месеца на годината колективните инвестиционни схеми отчитат нетни приходи от продажби на стойност от 452 млрд. евро, като се представят по-добре от същия период на миналата година, когато приходите им възлязоха на 404 млрд. евро.

Нетните активите на предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа се свиват с 5,1% през третото тримесечие, сравнено с второто, до 7,763 трлн. евро. Фондовете на паричния пазар са единствените, които регистрират ръст на нетните активи, като повишението е от 3% на тримесечна база до 1,047 трлн. евро.

Нетните приходи от продажби на алтернативните инвестиционни фондове също се понижават през третото тримесечие на годината, сравнено с второто, като достигат 33 млрд. евро. За сравнение - през периода април-юни те възлизаха на 48 млрд. евро. Всички видове алтернативи инвестиционни схеми с изключение на тези, инвестиращи в облигации, записват нетни притоци през периода.

Алтернативните фондове в общо седемнадесет държави записват нетни притоци, като в четири от тях те са от над 1 млрд. евро. Най-голям принос имат германските фондове – 20 млрд. евро, а след тях се нареждат фондовете във Великобритания – с 5 млрд. евро, Ирландия – 4,8 млрд. евро и Люксембург – с 1,8 млрд. евро. Най-големи отливи на пазара на алтернативните инвестиционни схеми пък са отчетени в Испания – 1 млрд. евро.

Нетните активи на алтернативните инвестиционни схеми се свиват с 2,2% през третото тримесечие и вече са на стойност от 4,293 трлн. евро. Активите на алтернативните фондове, инвестиращи в акции, намаляват с 8,5% до 359 млрд. евро, а тези на инвестиращи в разнородни активи – с 2,3% до 1,246 трлн. евро.

Активите на фондовете, инвестиращи в облигации, също намаляват – с 0,9% на тримесечна база до 715 млрд. евро. В същото време активите на алтернативните фондове, инвестиращи на паричния пазар, растат с 0,8% до 92 млрд. евро, а тези на фондовете, инвестиращи в недвижими имоти, се покачват с 0,7% на тримесечна база до 410 млрд. евро.

Приходите на институционалните фондове, част от пазара на алтернативни фондове, намаляват до 24,5 млрд. евро, сочи още статистиката. За сравнение - през второто тримесечие те бяха 38,1 млрд. евро. В същото време нетните активи на тези фондове се понижават с 1,3% през тримесечието до 1,954 трлн. eвро.