Великобритания в ЕС, или над 40 години любов и омраза

Откакто Великобритания се присъединява към Европейския съюз през 1973 г., балансът между тези, които подкрепят членството, и тези, които искат да излязат, постоянно се променя, пише Quartz.

Обществото първоначално е разделено по въпроса, когато консервативното правителство за пръв повежда Великобритания към предшественика на ЕС – Европейската икономическа общност. Има драматична промяна в общественото мнение до референдума през 1975 г., когато две трети от гласоподавателите избират да останат в ЕС.

Компанията за социологически проучвания Ipsos MORI, после само MORI, започва да следи обществените нагласи по отношение на ЕС малко след референдума. До 1979 г. става ясно, че избирателите са започнали да съжаляват за решението си от 1975 г. - 60% казват, че биха гласували за излизане от ЕС при нов референдум, а само 32% казват, че биха останали.

Общественото мнение в подкрепа на излизане от ЕС, днес наричано Brexit, достига върхове през 1980 г., когато консерваторът Маргарет Тачър е на власт, а 65% искат да напуснат съюза. Тогава обаче Тачър успява да предоговори членството на Великобритания в ЕС, което увеличава поддръжниците на оставане в Евросъюза. До 1987 г. 47% искат да останат, а 39% - да излязат.

От 90-те години искащите да останат част от ЕС водят с удобно мнозинство в проучванията на общественото мнение, макар че лагерът за напускане се доближава в резултатите от време на време. По-голямата част от проучванията на Ipsos MORI от парламентарните избори през 2015 г. до май 2016 г. показват, че британците предпочитат членство в ЕС, макар че според най-скорошните анкети вотът за „напускане“ отново се засилва.

По-малко от ден преди страната да гласува на нов референдум, експертите предполагат, че резултатите са твърде близки, за да се предвиди какъв ще бъде финалният вот. Общественото мнение отново изглежда равномерно разпределено, точно както в началото на 70-те години.

Всичко за предстоящия референдум следете тук