Британският парадокс след избора за Brexit

След резултатите от изборите за президент в САЩ европейските лидери залагат още повече на солидарността. В тази хаотична година обаче се появява още една отрезвяваща мисъл. Стабилният растеж на британската икономика от вота около Brexit може да бъде лоша новина както за страната, така и за континента, коментира за BloombergView главният икономист на Bloomberg Intelligence за Европа, Близкия изток и Африка (ЕМЕА) Джейми Мъри.

Икономическата картина във Великобритания засега е доста по-добра от очакваната. Производството се е разраснало с 0,5% през третото тримесечие, което е обратно на свиването, прогнозирано от мнозина. Има добри причини да подозираме обаче, че Великобритания все още не е излязла от критичния период. Обезценяването на паунда ще има унищожителен ефект върху покупателната сила на домакинствата, а по-слабите инвестиционни разходи на компаниите заедно с по-бавното наемане на нови служители вероятно ще спъне активността. Именно затова очаквам икономическият растеж да се забави през следващите тримесечия, пише Мъри.

Но ако греша?

Представете си, че потребителите спестяват по-малко от очакваното, износителите улавят всяка възможност, предложена им от по-слабата валута, а компаниите държат портфейлите си отворени. Британската икономика накрая може всъщност да се разширява стабилно с традиционния си темп на растеж през следващите две години. Това ще бъде поразително постижение за устойчивостта и успокоение за тези, които иначе може би биха останали без работа. Жизнените стандарти все пак биха били по-ниски като последствие от вота около Brexit заради свързаните с тях валутни движения, но най-лошите резултати ще бъдат избегнати. Това би трябвало да бъде благоприятно развитие.

Струва си да се запитаме обаче как може да се отрази това върху преговорите на правителството с ЕС. Моето предположение, пише Мъри, е че няма да е добре.

Европейският съюз предоставя търговски предимства на членките си, но някои от тях понесоха висока цена за строгите икономии и други лоши политики, наложени през последните години. За да оцелее съюзът, Гърция, Португалия и други затруднени страни ще трябва да бъдат убедени, че е по-добре да останат в него, отколкото да излязат. Един от начините да се постигне това ще бъде да се даде на тези страни повече пространство да се справят с унищожителните последствия от икономиите. Без повече гъвкавост те може да започнат да се чудят дали животът извън ЕС няма да е по-добър.

Друга възможност е излизането от ЕС да бъде направено по-малко привлекателно. Ако растежът на Великобритания остане стабилен, краткосрочните разходи от напускане ще изглеждат малки. А за тези, които искат да опазят съюза, това ще бъде добър стимул да покажат, че дългосрочните разходи от Brexit са големи.

Великобритания е в трудна позиция за преговори. Вече е вероятно, освен ако не се направят отстъпки по свободното движение на хората, да се окаже, че Великобритания ще трябва да работи със стандартните мита, определени от Световната търговска организация. Колкото по-добре изглежда Brexit, толкова по-трудно може да е за Великобритания да си подсигури търговски отстъпки. А тъй като останалите крайни варианти изглеждат все по-поляризирани – споразумение тип Норвегия или правила на СТО, с малък шанс за междинен вариант – сътресенията на пазарите са неизбежни, докато преговорите навлизат в последните си фази.

Така че макар да е радващо, че британската икономика се справя толкова добре, завършва Мъри, опасявам се, че добрите новини сега може да предизвикат лоши новини по-късно.