Протестът на младите хора в Италия срещу личните интереси

За да разберем какво се случва в Италия, представете си компания, която губи пари и трупа дълг дълго време, дава като пример професорът по икономика Франческо Джаваци за Financial Times. В даден момент, за да спре "кървенето", за главен изпълнителен директор е избран млад и енергичен човек. Той разбира, че само намаляване на разходите няма да бъде достатъчно: ще трябва да инвестира и реорганизира, както и да въведе по-гъвкави договори за служителите си. Алтернативата е преструктуриране на дълга под процедурите за банкрут.

Акционерите ще го посрещнат с отворени обятия. За да защитят работата си, служителите ще приемат новите договори. Когато обаче главният мениджър започне да намалява частните ползи на акционерите за сметка на служителите и кредиторите, те ще се надигнат и ще го изхвърлят. Той ще бъде заменен от някой опитен в преструктурирането на задължения, поставяйки компанията в несъстоятелност.

Не е лесно да забележим паралелите с това, което се случва в италианската политика днес. Министър-председателят в оставка Матео Ренци е отстраненият главен директор. Новите гъвкави трудови договори са емблематичното законодателство в сферата на заетостта, което изненадващо бе прието от профсъюзите. Накрая, има лични интереси, най-вече на застаряващите политици, които водят кампания срещу Ренци, не искат промени и от десетилетия не позволяват на страната да се разрасне, докато в същото време извличат лични ползи за сметка на младите.

Предложените от Ренци конституционни реформи, които бяха отхвърлени в неделя, бяха създадени, за да ускорят законодателството и, например, да направят либерализацията на затворените професии възможна. Но ако сте на 20 години, безработен и с мрачно изглеждащо бъдеще, може да ти се прости мисълта, че министър-председателят не е на твоя страна.

Какво следва оттук нататък, пише Джаваци? За да продължим нашата аналогия, ликвидацията може да бъде отложена, но само докато Европейската централна банка не започне да повишава лихвените проценти. Ако обаче лихвите наистина се повишат, има риск дългът на Италия да стане неустойчив, а с това и членството ѝ в еврозоната.

Може да мине известно време, преди това да се случи, но както казваше покойният икономист Руди Дорнбуш: „В икономиката нещата се случват по-бавно, отколкото си мислил, че ще станат, и след това се случват по-бързоь отколкото си мислил, че могат“.

Какво може да доведе до криза? Жалкото състояние на италианските банки. Някои от тях спешно се нуждаят от инжекция свеж капитал: поне 5 млрд. евро в случая с Monte dei Paschi di Siena – доста над сумата, необходима на UniCredit.

Оценките за общата сума капитал, нужна, за да се гарантира стабилността на всички банки, се доближава до 40 млрд. евро, или 2,5% от брутния вътрешен продукт на страната. Предвид временното правителство и изборите през 2018 г. частните инвеститори вероятно ще отвърнат поглед. В този случай решението ще бъде рекапитализация от държавата. Колкото по-скоро се случи това, толкова по-малко вероятно е да избухне финансова криза.

При липса на реформа обаче, подобна на стартираната от правителството на Ренци, Италия се насочва към ликвидация. Дълбоката криза, до което би довело това, може да е единственият начин за Италия да се освободи от личните интереси, които я задушават.

Всичко за кризата в Италия следете тук