Политолози: При дезинтеграция в ЕС най-силно ще са засегнати периферните страни

Предстоящото излизане на Великобритания от Европейския съюз (Brexit) и политиката на американския президент Тръмп ще са две от основните теми на 2017 година, които ще се отразят на страните от ЕС.

Това е мнението на политолога Иван Кръстев и на Даниел Грос, директор на Центъра за европейски политически изследвания (CEPS), изказано по време на годишната среща на бизнеса с правителството, организирана от в. "Капитал".

Кръстев смята, че при евентуална дезинтеграция в Европейския съюз най-силно ще бъдат засегнати периферните страни като България и Гърция, а централноевропейските държави могат и да спечелят от едно преформулиране в ЕС.

Според него ако ЕС не прояви прагматизъм и отговорност по време на преговорите с Лондон, Великобритания може да се опита да разцепи съюза, за да получи най-добрата възможна сделка.

"Така че проблемът с разделянето на ЕС не идва само отвън", предупреди политологът. Като втори риск той определи миграцията, която може да ескалира по време на предстоящите ключови избори в няколко европейски страни и да разтресе ЕС.

Даниел Грос определи Brexit не като икономически, а политически проблем. Като аргумент той посочи, че Великобритания не е член на еврозоната и Шенген, и страната беше "само около 30% в ЕС".

"Търговските отношения с Великобритания формират много малка част от външната търговия на ЕС и дори при "по-твърд" Brexit те няма да имат силен икономически ефект на континента", твърди Грос.

Директорът на CEPS смята, че въпреки турбуленцията във и извън ЕС, Европа дава индикации да се справи с кризите и ще се консолидира във външната си сигурност заради заявките на новия американски президент.

"Заетостта запазва задоволителни нива, безработицата е на високо ниво заради навлизането на нови хора на работния пазар, но ще се свива, работи се върху създаването на банковия съюз, но в краткосрочен план се очаква да намалее достъпът до кредитиране", прогнозира Грос.

Политологът Иван Кръстев обаче е на мнение, че европейската финансова политика няма много пространство за маневриране.

"Германия не може да промени финансовата си политика спрямо италианските банки, каквото и да се случва в годината, когато германците ще гласуват", заяви той.

Що се отнася до процесите по сигурността и влиянието на Русия  в ЕС, Кръстев цитира изследване на британската социологическа агенция YouGov, според което над 60% от британците, германците и французите смятат, че светът върви към голяма война.

"Над 80% от британците и французите са убедени, че ще има голям терористичен акт на територията на тяхната страна в рамките на годината. Това са тип очаквания, които формират представите на хората", заяви Иван Кръстев.

Той е категоричен, че "няма нищо лошо в това Русия и ЕС да нормализират отношенията си".

Като проблем в българския дебат той определи "разделението на обществото на малки групички, които не се понасят една друга и използват Русия и САЩ, за да разкажат защо не харесват другите".

Политологът предупреди, че "в това международно състояние този тип говорене се превръща в проблем за националната сигурност и препоръча на политиците да ограничат желанието си да говорят глупости".

Той показа карта, базирана на изследване на "Галъп интернешънъл" в 70 страни от света, в която агенцията пита гражданите към кого би трябвало да се обърне страната им, ако тя бъде въвлечена във въоръжен конфликт. Според резултатите страни като България, Гърция и Сърбия биха се обърнали по-скоро към Русия, отколкото към съюзниците си в НАТО.

"Аз имам високо мнение за външната политика на правителството, която не позволи външнополитическото дестабилизиране да се превърне във вътрешнополитическа дестабилизация. Ако това поведение не бъде удържано в следващите четири-пет години, България ще бъде изправена пред криза, сравнима само с тези от края на Балканските войни, когато външнополитическата ни идентичност се подлага под въпрос", коментира политологът.