"Незападът" - новият геополитически център

"Незападът" е новият геополитически център. Това коментираха участниците в дискусията "Трансатлантическите отношения на кръстопът", организирана от ПанЕвропа България и фондация Friedrich Ebert Stiftung Bulgarien.

Китай се развива по такъв начин, че неусетно и постепенно ще погълне Европейския съюз (ЕС), ако ЕС не направи нещо, за да предотврати това, коментира д-р Соломон Паси, председател на Атлантически клуб в България.

Според него на първо място съюзът трябва да се съсредоточи върху трансатлантическата връзка, в която обаче не става въпрос само за САЩ, а и за Канада и разширяването на НАТО в Атлантика. Куба, например, е един изключително перспективен член, който трябва да бъде привлечен към алианса, а връзката между Европа и Мексико в контекста на НАТО също е важна, посочи той.

В Европа не си даваме сметка за шеметното развитие на организацията БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и ЮАР), заяви Паси. Това, което не осъзнаваме, е, че се създава една организация, за която ние не можем да кажем, че е демократична, коментира той.

"Между Запада се създава един много естествен съюз, новият полюс, който не е концентриран в Москва, а в Пекин, и ако не си дадем сметка за тази тенденция, много трудно ще противодействаме", коментира бившият външен министър на България. "С излизането на Великобритания от ЕС тази тенденция, за съжаление, се засилва, но трябва да помислим малко по-иновативно за това какво можем да направим, за да компенсираме този съюз".

Според него това означава, че или Европа трябва да се глобализира, или ще се провинциализира и ще стане „част“ от Китай или някой друг глобален субект. По думите му освен всичко друго за пръв път в скорошната история се случва американският президент да е защитник на протекционизма, а китайският президент – защитник на глобализацията.

Светът става много по-сложен и ако може да се говори за новата роля на БРИКС, то тя е незападната алтернатива, която се предлага на света, макар че не бих я разглеждал като много хомогенна, заяви Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения. По-скоро ако говорим за политически центрове на влияние, има трансформация на двуполюсността и изнасяне на единния полюс от Москва към Пекин.

Според него това, което се случва - изборът на Тръмп, случващото се в Европа - не е причина, а е следствие от процеси, свързани със субективните процеси на глобализацията, с кризата на демократичната държава, а оттам и с националния популизъм.

Когато говорим за развитието на трансатлантическата връзка, могат да се откроят няколко тенденции, коментира експертът. "По отношение на сигурността и отбраната ние [НАТО и Европа] ще бъдем заедно и няма риск за НАТО въпреки изявленията от предизборната кампания на Тръмп", каза Кючуков. Ще има обаче трансформация, която ще се изразява в по-голяма ангажираност, включително финансова, от страна на Европа.

По отношение на търговията Трансатлантическото партньорство за търговия и ивестиции (ТПТИ / TTIP) трудно може да бъде реанимирано и то не толкова заради позицията на американския президент Доналд Тръмп, ами защото в Европа трудно би могло да се активира за втори път необходимата политическа и обществена подкрепа за подобен вид споразумение.

"И в политиката отново ще останем заедно, но по друг начин – заедно в търсенето на отговор за самите себе си, за това къде стоим в глобалния свят, как да не тръгнем по линия на спасяването поединично, а да продължим да представляваме една достатъчно обединена общност", коментира Кючуков.

Когато говорим за сигурността, бих казал, че „новата Студена война“ се оказва силен инструмент за консолидация – вътрешна в Русия, но и наша, партньорска, на ЕС и НАТО с оглед общи политически позиции спрямо Русия. Въпросът е носи ли ни тя допълнителна сигурност, продължи той.

По думите му в момента на преден план излизат финансовите ангажименти и възможности в НАТО, но също толкова важен въпрос са ценностите и дали има разлика между европейските ценности и евроатлантическите такива. Все повече и повече в Европа мислим, че Турция като цяло в момента трудно би се присъединила към ЕС, защото има резки дефицити от гледна точка на ценностите на съюза, коментира Кючуков. От друга страна Турция е член на НАТО и като такъв защитава ценностите, които имаме в НАТО. Затова и изниква въпросът как точно се случва това, допълни той.

НАТО не е на кръстопът, тъй като той е инструмент, а не субект, на кръстопът са по-скоро страните членки. Това заяви проф. Любомир Иванов, член на VII Велико Народно събрание. Като основен проблем за трансатлантическите партньори и от двете страни на Атлантика е недостигът на визия, коментира той, като в резултат на това се стига до неадекватни решения – например в Афганистан, Египет, Либия и др.

Според проф. Иванов на въпроса защо така трудно се анализират факторите за сигурна намеса, отговорът е, че глобализацията ги пренарежда по друг начин. "За да вземем решения за настоящето, трябва да погледнем бъдещето", каза той. Един от факторите, които влияят, е демографията, като трябва да гледаме не сегашното население на света, а например това от 2050 г.

"Дали става дума за България, Германия или Русия, недостигът на работна ръка се превръща в първостепен фактор за икономическото и социално развитие, а оттам и за националната сигурност", заяви проф. Иванов. Базирайки се на тенденциите, дори населението ЕС да се разширява, то пак ще остане с недобра структура за разлика от американското, поясни той.

Вярвам в едно ниво на европейската интеграция, а не обратното, независимо от този откат, който се наблюдава в редица страни, заяви Любомир Кючуков. Според него в много случаи Европа, съсредоточена върху вътрешните си проблеми, е загърбила проблемите на съседите, включително на тези, които трябва да имат много ясна евроатлантическа перспектива.