Вайдман: Германската икономика вече не се нуждае от стимулиращи мерки

Близо е моментът за започване на дискусиите за спиране на безпрецедентните парични стимули от ЕЦБ с оглед на ръста на икономиката и темпа на инфлация, които се движат в правилната посока. Това коментира президентът на Бундесбанк Йенс Вайдман в интервю за германския вестник Welt am Sonntag, предаде Investing.com

Вайдман, който също е член на Управителния съвет на ЕЦБ, посочва, че централната банка не трябва да предприема по-нататъшни промени при ключовите параметри на програмата за изкупуване на облигации. Водена от стремежа си да съживи растежа и инфлацията, ЕЦБ изкупува облигации в размер на 2,3 трлн. евро, предимно държавни облигации – програма, позната още като т.нар. количествени улеснения, и отдавна обект на критики от страна на големите европейски икономики като Германия, например.

Покупките е планирано да бъдат извършвани до декември тази година, като през есента се очаква ЕЦБ да реши дали да разшири, прекрати или свие програмата си.

„Що се отнася до евентуалното продължаване на програмата за изкупуване на облигации, подобен ход все още не е обсъждан в Съвета на ЕЦБ“, коментира Вайдман. “Но според мен, ако устойчивото икономическо развитие и покачването на инфлацията продължи по начина, по който се очаква, моментът да погледнем към прекратяване на ултраразхлабената парична политика ще е настъпил“, коментира той. След години на флирт с дефлацията, ръстът на цените сега е твърдо над 1%, но прогнозите показват, че няма да достигне целевото ниво на ЕЦБ от 2% през следващите няколко години.

Ключов въпрос, който ще попадне в полезрението на централните банкерир е правилото на ЕЦБ да купува до 1/3 от отделната емисия дълг на всяка страна. Предвид относително ниското дългово бреме на Германия, вероятно това ниво ще бъде достигнато през първата половина на следващата година. Всяко разширение вероятно ще изисква промяна в правилата на програмата -  ход, на който Вайдман посочва, че твърдо се противопоставя.

Сериозен риск пред ограничаване на стимулите може да изиграе натискът от страна на правителствата, тъй като всяко увеличение на разходите по заемите заплашва да отвори дупка в националните бюджети след години на изключително облекчени кредитни условия. „Подобна стъпка може да доведе до политически натиск към управителния съвет да запази разхлабената парична политика за по-дълъг период от време, отколкото е необходимо“, коментира Вайдман.

Германия не се нуждае от повече стимули, тъй като заетостта и използването на капацитета са на високи нива, смята още той.