ЕП планира да намали броя на депутатите

Европейският парламент (ЕП) иска да намали броя на депутатите, които сега са на горния праг на допустимото по Лисабонския договор. От 751, колкото са сега, те трябва да останат 700. Това предлагат шефката на Конституционната комисия на ЕП Данута Хюбнер (Полша) и заместникът й Педро Силва Перейра (Португалия). Двамата представляват най-големите европартии, съответно ЕНП и социалистите.

Хюбнер и Перейра предлагат като повод за съкращаване на бройката да се използва излизането на Великобритания от ЕС. Страната в момента има 73-ма представители в ЕП. 50 от освободените от тях места трябва да бъдат оставени в резерв за бъдещо разширяване и/или пък за паневропейска листа от депутати, за които ще може да се гласува от всички европейски граждани, независимо къде живеят.

Останалите 23 бройки трябва да се преразпределят между сегашните държави членки, смятат двамата членове на Конституционната комисия.

Те гарантират, че ако идеята им се приеме, никоя държава няма да загуби от настоящата си бройка евродепутати, освен Великобритания. Двамата обаче не се ангажират как ще бъдат разпределени допълнителните 23 места сред 27 държави. Тъй като сегашната формула ощетява най-вече големите държави, вероятно е тъкмо те да получат още бройки.

Перейра намекна, че може да се възприеме разпределението на гласовете в Съвета, където заседават страните членки. Там тежестта на страните се определя от броя на населението. Така Франция, Германия, Италия и Великобритания имат най-много бюлетини, следвани от Испания и Полша. България е в шестата от общо 9 групи заедно с Австрия и Швеция.

Перейра заяви, че настоящото разпределение на местата е нечестно. Най-малките държави имат по 6 депутати в ЕП, а Германия не може да вземе повече от 96, въпреки че като съотношение има повече граждани от държавите джуджета Малта, Кипър и Люксембург.

Новата схема се предлага още за следващите избори за нов Европейски парламент, които ще се състоят през май 2019 г. Хюбнер и Перейра заявиха на дебат в Брюксел, че въпросът трябва да се изчисти най-късно до лятото на 2018 г., за да могат страните членки и кандидатите за депутати да имат яснота за какво ще се състезават, а също и да се приемат нужните поправки в избирателната система.

Според тях решението не може да бъде взето преди окончателно да е ясно, че Лондон напуска Съюза. Настоящите правила предвиждат Великобритания автоматично да престане да бъде част от ЕС на 29 март 2019 г, точно две години, след като британското правителство официално заяви намеренията си за излизане пред Брюксел. Напускането ще бъде факт, независимо дали ЕС и Великобритания успеят да се договорят за условията, при които да стане това, или прекратят преговорите.

От друга страна, ако Великобритания поиска да оттегли искането си, това може да стане с единодушното одобрение на останалите членове на ЕС.

Решението за композирането на ЕП е на страните членки, които могат да го вземат само с единодушие. ЕП може само да предлага организацията, но трябва да я договори с националните правителства и с ЕК.

ЕК коментира, че общата европейска листа е "интересна идея", но че ще са необходими преговори, за да се установи дали европейските столици я подкрепят. Френският президент Еманюел Макрон заяви миналата седмица в Атина, че ще настоява за обща изборна листа.

В историята на ЕС досега не са избирани евродепутати, които да бъдат излъчени от граждани на различни държави, макар че някои страни допускат чужденци с двойно гражданство да се кандидатират в няколко страни.

На последните избори за ЕП през 2014 г. бяха избрани 751 депутати вместо 766, както на предходния вот. България беше сред страните, загубили място. Представителите й от 18 станаха 17.

Още политически новини от ЕС четете в Dnes.bg