Страните членки на ЕС ще имат повече власт при блокиране на външни придобивания

Правителствата на страните от Европейския съюз ще имат повече власт при блокирането на китайски и други външни придобивания дори ако те се осъществяват чрез европейски фиктивни дружества. Това предвиждат нови планове, подготвяни от Брюксел за по-строги проверки на чуждите инвестиции, съобщава Financial Times.

Проектозаконодателството на ЕС включва клауза срещу „заобикаляне“, която цели да се справя със случаи, при които неевропейските инвеститори създават европейска компания само за да избегнат националните процедури за контрол.

Обикновено придобиванията в рамките на ЕС не подлежат на подобни проверки, които оценяват дали сделките създават опасения за националната сигурност, заради правилата на ЕС за свободното движение на капитал в блока.

Според новите планове обаче правителствата ще могат да оценяват и блокират придобиванията, ако е ясно, че тактиката на външния инвеститор включва „изкуствения споразумения в рамките на ЕС, които не включват икономическата реалност“.

Предложенията имат за цел да отговорят на политическите и обществени опасения около вълната китайски инвестиции в Европа и липсата на еднакъв пазарен достъп на европейски компании в Китай.

Проектозаконодателството на ЕС очертава рамка, която ще изисква от правителствата да споделят информация за чувствителни придобивания помежду си и с Брюксел и да казват кои придобивания възнамеряват да поставят на проверка.

Комисията ще може да се намесва и да дава неангажиращи позиции, ако усети, че дадено придобиване „вероятно ще засегне сигурността или обществения ред в една или повече страни членки“.

Ролята ѝ ще бъде засилена в случаи, където компании са замесени в „проекти или програми от интерес на съюза“, например проекта „Галилео“ на ЕС за разработване на сателитна навигационна система.

Позицията на Брюксел по подобни придобивания ще остане необвързваща, но засегнатата европейска страна ще трябва да „отчете в максимална степен мнението на комисията и да предостави обяснение, в случай че мнението ѝ не бъде спазено“.

Комисията възнамерява да добави към законодателството и неизчерпателен списък с такива проекти на ЕС. Списъкът ясно показва, че потенциалният мащаб е голям, покривайки най-вече онези проекти, които „включват значителен обем или значителен дял европейско финансиране или които са покрити от законодателство на съюза, свързано с критична инфраструктура, критични технологии или критични ресурси“.

Въпросът за пресяването на преки чуждестранни инвестиции води до разделения в Европа, тъй като само десетина страни имат подобни системи. Франция, Германия и Италия водят усилията в създаването на мерки за целия ЕС.

Париж и други столици твърдят, че някои от най-мощните търговски партньори на Европа вече имат задълбочени процеси за проверка, например системата Cfius в САЩ, която други страни възприемат като пример.

Проектозаконодателството пояснява, че правителствата няма да бъдат принудени да създадат националните системи срещу волята си, макар че ще се очаква от тях да въведат „точки на контакт“, към които Брюксел и други столици ще могат да отправят опасенията си.

Мерките са нужни, за да се „защитят критичните европейски активи срещу инвестиции, които биха били в ущърб на законните интереси на съюза или страните членки“, се казва в текста.